Икуменизъм: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
[[Българска православна църква|Българската православна църква]] и [[Руска православна църква|руската православна църква]] встъпват в ССЦ в 1961 година, но в 1998 година БПЦ напуска ССЦ. |
[[Българска православна църква|Българската православна църква]] и [[Руска православна църква|руската православна църква]] встъпват в ССЦ в 1961 година, но в 1998 година БПЦ напуска ССЦ. |
||
Православната църква като единствен стълб на Господ Иисус Христос на земята отхвърля икуменизма.<ref name="pravoslavie.bg"/> |
|||
== Литература == |
== Литература == |
||
Версия от 06:07, 12 август 2015
Икуменизмът (Шаблон:Lang-el, икуменикос, в превод вселенски) в същността си е еретическо движение за сливане в едно на всички християнски деноминации . Основният инструмент на икуменизма е диалог и обща молитва.
История
Движението се приема като католическа инициатива, като движение на римокатолическото мисионерство. От друга страна движението произхожда от различни протестантски общности, откъдето най-широко се разпространява. Икуменизмът се оформя и утвърждава като организация в 1948 година на конгреса в Амстердам, на който се създава Световен съвет на църквите (ССЦ).[1]
Българската православна църква и руската православна църква встъпват в ССЦ в 1961 година, но в 1998 година БПЦ напуска ССЦ.
Православната църква като единствен стълб на Господ Иисус Христос на земята отхвърля икуменизма.[1]
Литература
- Свети папа Йоан Павел II, "Да прекрачиш прага на надеждата", 2011 г., изд. "Комунитас"
- Архим. Серафим и архим. Сергий, „Православие и икуменизъм“, С., 1992 г.
- W. A. Visser't Hooft, The Genesis of the World Council of Churches, w: A History of The Ecumenical Movement 1517-1948, R. Rose, S. Ch. Neill (red.), Londyn: SPCK 1967