Транспортни кораби тип „Либърти“: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 124: | Ред 124: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Железобетонни съдове „Либърти“]] |
* [[Железобетонни съдове „Либърти“]] |
||
* [[Елас Либърти (транспортен кораб)]] |
|||
* [[Джон Браун (транспортен кораб)]] |
|||
* [[Стивън Хопкинс (транспортен кораб)]] |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 06:19, 13 август 2015
| Транспортни кораби тип „Либърти“ | |
 SS John W Brown е единия от двата съхранени до днес кораба. | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Транспортни кораби тип „Либърти“ |
| Производител | Kaiser Shipyard, Ричмънд, Калифорния, САЩ |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 14 450 t (стандартна) |
| Дължина | 135 m |
| Ширина | 17,3 m |
| Газене | 8,5 m |
| Задвижване | Парна машина с тройно разширение, 1 четирилопастен винт с диаметър 2,9 m, 2 360 к.с. |
| Скорост | 11 възела (20 km/h) |
| Екипаж | 41 души,[1] (колебае се в пределите на 38-62) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 1×102 mm за защита от подводници |
| Други | зенитни оръдия и картечници, състава се е променял |
| Транспортни кораби тип „Либърти“ в Общомедия | |
Либърти (Шаблон:Lang-en) са тип транспортни кораби на САЩ от времето на Втората световна война, построени в много голяма серия (над 2500 броя) за подсигуряване на масовите военни превози.
Предшественици
Съдовете от типа „Хог Айлендер“ (1918)
Пряк предшественик на „Либърти“ са типовите транспортни съдове, строени по конвейер в края на Първата световна война в корабостроителницата Хог Айлънд във Филаделфия. Построена през 1918 г. тя има 50 стапела и 7 сухи докове, тя е първата такава за серийно конвейерно производство на граждански транспорти (аналогичен проект за строителство на стражеви кораби реализира в същите 1917—1918 години Хенри Форд). Първия „Хог Айлендер“ е спуснат на вода на 5 август 1918 г., последния на 29 януари 1921 г.; всичко построени са 122 съда — 110 сухогруза и 12 войскови транспорта. „Хог Айлендер“ нямат загуби през войната; през Втората световна война от тях потъват 58 съда[2][3].
Съдовете от типа „Оушън“ (1941)
1940 г. правителството на Великобритания поръчва на САЩ по ленд-лиза 60 транспорта за попълване на загубите от подводната война. За основа на проекта е взет тип транспортен кораб, отнасящ се към 1879 г. и впоследствие развит в транспортите на британската компания „Silver Line“ през 1930-те години. Парните котли на въглища, постовете за управление и каютите на екипажа са съсредоточени в средата на корпуса. Поръчката предвижда увеличение на газенето по сравнение със съдовете от мирно време, което увеличило водоизместимостта с 800 тона. Първия съд в серията, Ocean Vanguard, с спуснат на вода на 16 август 1941 г.; малко по-рано, през март 1941, „британската“ серия е увеличена до 200 броя, а април до 306 съда, но 117 от тях се планират за постройка вече по новия проект (бъдещия „Либърти“).
Производство
Изменения в проекта
В ходе на подготовката за производство на „Оушъните“ комисията по военно-транспортните съдове (United States Maritime Commission) изменя проекта и технологичната схема на производство: трудоемката нитовка е заменена със сглобяване на заварени секции, котлите работят вече на мазут. Поръчката за строеж на корабите са първоначално разпределени на шест корабостроителници, контролирани от Хенри Джон Кайзер. Новия проект, първоначално известен като EC2[4] (Emergency Cargo, type 2) или „проект по закона за гражданските съдове на военна служба“ (Merchant Marine Act design), започва да се нарича „Либърти“ (Свобода) след като президента Рузвелт обявява 27 септември 1942 г. - деня на спускането на вода на първите 14 съда — за „ден на флота на свободата“ (Liberty Fleet Day). Първия „Либърти“, SS Patrick Henry, носи името на американския революционер Патрик Хенри (1736—1799), влязъл в историята с фразата си „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“ (Шаблон:Lang-en).
След това съдовете от проекта „Либърти“ са именувани в чест на хора от всики професии, като всеки, който дари за отбраната 2 милиона долара е имал правото да кръсти кораб на себе си.
Развитие на технологията
Постройката на първите 14 кораба отнема около 230 дни. В течение на периода 1941—1942 г. чрез последователни усъвършенствания срока за постройка (от залагането до спускането на вода) е намален до 42 денонощия. През ноември 1942 г. корабостроителниците на Кайзер поставили рекорд — заложен на 8 ноември SS Robert Peary е спуснат на вода на 12 ноември (4 дни, 15 часа и 29 минути от залагането му) и тръгва на първия си курс на 22 ноември; кораба преживява войната и служи до 1963 г. Въпреки това е по-скоро пропаганден трик, който не може да се повтори в серийното производство. За строеж на „Либърти“ са ангажирани 18 корабостроителници (без да се броят множеството подизпълнители) и в 1943 г. готовата продукция достига средно 3 кораба на ден.
- „построяване
-
Ден 2: Залагане на кила -
Ден 6: Отсеците и носещите греди под долната палуба са готови -
Ден 10: Долната палуба е завършена изцяло, главната палуба в средата на съда е завършена -
Ден 14: Главната палуба е завършена, както и повечето надстройки и рубки -
Ден 24: Кораба е готов за спускане на вода
Производствени дефекти
„Либърти“ от първите серии имат пукнатини в набора на корпуса и палубата. 19 съда буквално се разпаднали в морето. Първоначално дефектите се отдавали на заварената конструкция, като цяло или на ниското качество на заварките при условията на денонощна работа. Привлечената за разследване на причините Констанс Типер — английски металовед — доказала, че пукнатините по набора се появяват заради неудачно избраната марка стомана, която в условията на арктика става крехка. Заварения набор на съда улеснява увеличаването на пукнатините, но не ги предизвиква сам по себе си. В течение на 1942 г. недостатъците са отстранени. Опита на „Либърти“ е използван при производството на последващите военни серии — транспортите от типа „Виктори“ (534 броя) и танкерите от типа Т2 (490 броя).
Служба
Вместимостта на „Либърти“ може да се равнява на:
- 2840 джипа
- 525 бронеавтомобили M8 или 525 санитарни фургона
- 440 леки или 260 средни танкове
- 651000 76 mm или 300000 105 mm снаряда[5]
На практике, като правило, товара винаги е комплектован разнотипно.
Съхраненните „Либърти“
„Либърти“ са построени като „кораб за пет години“: считало се, че тяхната малка скорост и ремонтопригодност ще ги направят неконкурентоспособни в следвоенния свят. На практика, „Либърти“ активно служили в конвоите на корейската война и в гражданското корабоплаване до началото на 1960-те години: през 1950-те години параходствата само печелели помощта на „Либърти“ средства за обновлението на флотите си. Масовото утилизиране на „Либърти“ започва през 1960-те години; първенеца на серията, „Патрик Хенри“, е утилизиран през 1958 г.[6].
Към 2005 година, в строй са два „Либърти“ — корабите-музеи SS John W. Brown в Балтимор и SS Jeremiah O’Brien Сан Франциско; и двата са годни за плаване и периодически излизат в морето. Третия съхранен „Либърти“ е плаващия рибопреработвателен завод (Шаблон:Lang-en) Star of Kodiak в град Кодиак в Аляска.
Корпуса на един „Либърти“ е използван в качеството на база за плаващата АЕЦ MH-1A „Sturgis“. Днес „Sturgis“ (превърнат от кораб на баржа) се намира на посточнен пристан на река Джеймс (САЩ).
През 2008 г. последния съд от типа „Либърти“ SS Arthur M. Huddell е преден на гръцкото правителство. Съда е преоборудван на кораб-музей, получава ново име SS Hellas Liberty и се намира под гръцки флаг в пристанището на Пирея, Гърция[7].
Вижте също
- Железобетонни съдове „Либърти“
- Елас Либърти (транспортен кораб)
- Джон Браун (транспортен кораб)
- Стивън Хопкинс (транспортен кораб)
Източници
- ↑ Liberty Ship Crew // www.usmm.org, 2006-07-30. Посетен на 2014-12-31. (на английски)
- ↑ Daniel H. Jones. The Hog Islanders // Plastic Ship Modeler, №4, 1994. Посетен на 2014-12-31. (на английски)
- ↑ Mark H. Goldberg. Hog Islanders: The Story of 122 American Ships. ISBN 978-9992416259.
- ↑ EC2 няма пряка връзка с разработения през 1937—1938 г. проект за транспорт С2. Виж информация за съдовете С2 на сайта USMM
- ↑ Capacity of One Liberty Ship Brochure.
- ↑ Reading 1: Liberty Ships // U.S. National Park Service. Посетен на 2014-12-31. (на английски)
- ↑ Ioanna Fotiadi. The return of an ‘old loved one’ to Greece. Last Liberty arrives to become a museum // H Kaθhmepinh, 2009-01-31. Архивиран от оригинала на 2013-09-28. (на английски)
Външни препратки
- Михаил Войтенко. Повернись к торпедам грудью, Либерти! // www.odin.tc, 2007-09-30.
- Guðmundur Helgason. Liberty class merchant ships // www.uboat.net. Посетен на 2014-12-31. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Транспорты типа «Либерти»“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |