Миглена Николчина: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29: Ред 29:
}}
}}


'''Миглена Николчина''' e български [[литературен критик]], [[поет]]еса, [[феминистка]] и [[психоаналитик]]. Автор е на изследвания върху литературата, пише стихотворения и разкази.
Проф.дфн '''Миглена Николчина''' e български [[литературен критик]], [[поет]]еса, [[феминистка]] и [[психоаналитик]]. Автор е на изследвания върху литературата, пише стихотворения и разкази.


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 15:09, 18 август 2015

Миглена Николчина
Като член на журито на литературната награда „Иван Николов“, 22.12.2010
Като член на журито на литературната награда „Иван Николов“, 22.12.2010
Родена10 ноември 1955 г. (1955-11-10) (68 г.)
с. Ружинци, област Видин
Националност България
Жанрстихотворение, разказ
Известни творбиАсимволия (1995)
Миглена Николчина в Общомедия

Проф.дфн Миглена Николчина e български литературен критик, поетеса, феминистка и психоаналитик. Автор е на изследвания върху литературата, пише стихотворения и разкази.

Биография

Миглена Николчина е родена на 10 ноември 1955 г. в с. Ружинци, Белоградчишко.

Университетска кариера

Кандидат на философските науки (доктор) (1984) и доктор по английска литература на Университета на Западно Онтарио, Канада (1993). Асистент (1984), главен асистент (1989), доцент (1994) и професор (2012) в Софийския университет. Николчина е специализирала в Централноевропейския университет в Будапеща (1998), в Института за хуманитарни науки във Виена (2001) и в Института за академични изследвания в Принстън (2001-2002). Директор на Програмата за род и култура в Централноевропейския университет, Будапеща (1998-2000). Ръководител на Катедра по теория и история на литературата към Факултет по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (2005). Преподавател в магистратурите по Литература (Катедра по теория и история на литературата) и Социални изследвания на пола (Философски факултет).

Автор и редактор

От началото на 1980-те публикува критически и литературоведски анализи, статии, предисловия.

Главен редактор на „Литературен вестник“ през 1990-те.

Създател и главен редактор на списание „Алтера“ — списание за пол, език, култура (2005-2006), а също и главен редактор на списанието за философия, социални науки и хуманитаристика „Алтера академика“ (2007-2008)[1] (Алтера и Алтера академика са две различни издания на издателство Алтера).

Член на журито на конкурса за SMS-поезия на М-тел от първото издание (юни 2004)[2] през второто (юни 2005)[3] и третото (юни 2006)[4], чак до последното четвърто издание (юни 2007)[5].

Семейство

Съпруга на Марин Маринов, заместник-министър на промишлеността (при министър Александър Божков) в правителството на Иван Костов и член на борда на директорите на Кремиковци, назначен от Костов, отговарящ за приватизацията му [6]. Майка на Никола Маринов.

Библиография

Поезия

  • 1985 — Три след полунощ. София: Народна младеж, 64 с.
  • 1993 — Скръб по Далчев. София: Лице и Свободно поетическо общество.
  • 1995 — Асимволия: десет стихотворения. София: Лице. [7]
  • 1998 — Кратки разкази за любовта и писането
  • 2008 — Градът на амазонките. Пловдив: Жанет-45 [8] [9] [10]

Разкази

  • 1990 — Билет за Вега

Теоретични изследвания

  • 1988 — Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 152 с.
  • 1992 — Човекът - утопия. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 120 с.
  • 2002 — Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература
  • 1997 — Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 200 с. (Преведена е на английски, руски, унгарски и македонски.)
  • 2012 — Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Фондация „Литературен вестник“, 2012. Преведена е на английски език.
  • 2014 — Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. ИК „Жанет 45“, Пд.[12]

Съставителство и редакция

  • 1997 — Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“
  • 1998 — Теменуги. Другият роман на Яворов, „Литературен вестник, София
  • 2010 — Moon Lake, изд. Алтера, София

Преводи

  • Емили Дикинсън
  • Уолт Уитман
  • Огдън Неш

Значими публикации в периодиката

  • „Жестокост и уязвимост“, в. „Студентска трибуна“, 1989, бр. 39.
  • „Младежта на романтизма“, сп. „Младеж и общество“, кн.1-2, 1989, с.60-69.
  • „Born from the Head: Reading Woolf via Kristeva“, „Diacritics“, 21.2-3 (1991): 30-42.
  • „Изгубената територия: Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева“, сп. „Lettre Internationale“, Пролет 1993, с.54-60.
  • „Юлия Кръстева: полилогическият облог“, сп. „Литературна мисъл“, бр.4, 1993, с.16-44.
  • „Женска кръв: щрихи към едно оцеляване“, сп. „Литературата“, бр.3, 1994.
  • „Родословие на безмълвието: смисъл, пауза и женско писане“, сп. „Литературна мисъл“, бр.3, 1994, с.117-130.
  • „Изпаряване на морето: „женственост“ и „мъжественост“ в лириката на Блага Димитрова“, сп. „Литературата“, кн. 7, 1997, с.129-139.
  • „Семинарът: начин на употреба“, сп. „Критика и хуманизъм“, 14/2, 2002, 79-107.
  • „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, сп. „Критика и хуманизъм“, кн. 22, 2006, с.73-92.

Източници

  1. ↑ http://www.altera-bg.com/academica/pages/editors
  2. ↑ Теодора Гатева, „Наградиха спечелилите от първия конкурс за sms-поезия“, в. „Сега“, 11 юни 2004 г.
  3. ↑ Биляна Атанасова, „Втори национален конкурс за sms-поезия“, електронен бюлетин Културни новини, 25.11.2005 г.
  4. ↑ „За трети път - конкурс за sms поезия“, vesti.bg, 16 февруари 2006 г.
  5. ↑ Ценка Пенева, „Приключи четвъртият конкурс за SMS-поезия“, електронен бюлетин Културни новини, 09.06.2007 г.
  6. ↑ „Кремиковци“ затъва, билбордовете на агенция Имидж вдигат рейтинга му“, money.bg, 11.01.1999
  7. ↑ Десислава Неделчева, „А-символия. Миглена Николчина“, рец. в LiterNet, 14 ноември 2001 г.
  8. ↑ За Градът на амазонките на сайта на изд. Жанет-45
  9. ↑ Марин Бодаков, „Градът на амазонките“, рец. във в. Култура, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.
  10. ↑ Камелия Спасова, „Обръщане към Темискира“, рец. в Литературен клуб, 9 юни 2009 г.
  11. ↑ За Jelentés és anyagyilkosság на сайта на изд. Balassi Kiado
  12. ↑ Ралица Георгиева, „Обичащата и обичаната“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2782), 10 октомври 2014 г.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Миглена Николчина.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Миглена_Николчина&oldid=6833172“.