Витиня: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{coord|42|46|55|N|23|47|58|E|type:pass_region:BG|display=title}} |
|||
[[Image:Magistrala Hemus Vitinya.jpg|мини|дясно|230п|Автомагистрала Хемус при Витиня]] |
[[Image:Magistrala Hemus Vitinya.jpg|мини|дясно|230п|Автомагистрала Хемус при Витиня]] |
||
'''Витиня''' е планински [[проход]] (седловина) в най-източната част на планината [[Мургаш]] (част от Западна [[Стара планина|Западна Стара планина]]), в общини [[Община Елин Пелин|Елин Пелин]], [[Община Горна Малина|Горна Малина]] и [[Община Ботевград|Ботевград]], [[Софийска област]]. |
|||
'''Витиня''' е името на [[седловина]] и [[проход]] (970 м) в западна [[Стара планина]], както и на тунел по автомагистрала „Хемус“ в съседство на седловината. |
|||
* Седловината Витиня се намира в западната част на Стара планина между [[Етрополска планина]] и [[Мургаш (връх)|връх Мургаш]]. На север граничи с долината на р. [[Бебреш]], а на юг — с тази на Макоцевска река. Седловината е естествен път за проникване на студени въздушни течения от [[Северна България|северна]] към [[южна България]]. Седловината е използвана като [[проход]] още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г.. Автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref> |
|||
Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината - 965 м. |
|||
| ⚫ | |||
Проходът свързва Северна с Южна България, респективно [[Ботевградска котловина|Ботевградската]] на север със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг. Трасето започва югоизточно от "опашката" на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река [[Елешница (приток на Лесновска река)|Елешница]] и завършва на 690 м н.в. в село [[Потоп (село)|Потоп]]. |
|||
Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>, който става основната транспортна връзка от [[София]] за [[Северна България]], като до тогава се използва предимно [[Ботевградски проход|Ботевградския (Арабаконашки) проход]]. |
|||
През прохода преминава участък (от км до км) от трасето на първокласния [[Републикански път I-1]], [[Видин]] - [[София]] - [[ГКПП Кулата - Промахон]]. |
|||
| ⚫ | От края на 1970-те години на 20 в. успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът "Витиня" (първият от трите тунела в посока [[Варна]]), който се състои се от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20050212192112/http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в. |
||
== Топографска карта == |
|||
* {{Карта|K-34-48|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-048.jpg|scale=1:100000}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<div class="references-small"><references /></div> |
<div class="references-small"><references /></div> |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 111-112. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |
|||
[[Категория:Проходи в Стара планина]] |
[[Категория:Проходи в Стара планина]] |
||
[[Категория:Планински проходи в България]] |
|||
[[Категория:Тунели в България]] |
[[Категория:Тунели в България]] |
||
Версия от 14:13, 19 август 2015
Витиня е планински проход (седловина) в най-източната част на планината Мургаш (част от Западна Западна Стара планина), в общини Елин Пелин, Горна Малина и Ботевград, Софийска област.
Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината - 965 м.
Проходът свързва Северна с Южна България, респективно Ботевградската на север със Софийската котловина на юг. Трасето започва югоизточно от "опашката" на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река Елешница и завършва на 690 м н.в. в село Потоп.
Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. [1], който става основната транспортна връзка от София за Северна България, като до тогава се използва предимно Ботевградския (Арабаконашки) проход.
През прохода преминава участък (от км до км) от трасето на първокласния Републикански път I-1, Видин - София - ГКПП Кулата - Промахон.
От края на 1970-те години на 20 в. успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на автомагистрала „Хемус“, която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът "Витиня" (първият от трите тунела в посока Варна), който се състои се от две тръби със сечение 86 м2 и дължина 1125 м всяка.[2][3]. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в.
Топографска карта
Източници
- ↑ Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
- ↑ Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела
- ↑ Снимка на тунел Витиня
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 111-112. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581