1 януари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 130.185.240.157 (б.), към версия на Lelmerion |
||
Ред 145: | Ред 145: | ||
* [[1984]] г. — [[Паоло Гереро]], перуански футболист |
* [[1984]] г. — [[Паоло Гереро]], перуански футболист |
||
* [[1986]] г. — [[Колин Морган]], ирландски актьор |
* [[1986]] г. — [[Колин Морган]], ирландски актьор |
||
* 2001 г. - Даниел Апостолов, човек на изкуството |
|||
== Починали == |
== Починали == |
Версия от 22:23, 21 август 2015
<< | Януари | >> | |||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
01 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
02 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
03 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
04 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
05 | 29 | 30 | 31 | ||||
Календар за 2024 г. Всички дати |
1 януари е 1-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 364 дни до края на годината (365 през високосна).
Събития
- 45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
- 404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
- 630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
- 990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
- 1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
- 1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
- 1502 г. — Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.
- 1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
- 1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
- 1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
- 1739 г. — Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.
- 1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
- 1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
- 1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
- 1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
- 1881 г. — В Княжество България е проведено първото преброяване на населението.
- 1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
- 1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
- 1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
- 1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
- 1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
- 1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
- 1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
- 1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
- 1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
- 1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
- 1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
- 1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
- 1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
- 1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
- 1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
- 1948 г. — Влиза в сила Новата Конституция на Италия, след проведен референдум за монархията.
- 1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
- 1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
- 1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
- 1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
- 1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
- 1971 г. — Основан е френският Университет Пантеон-Асас.
- 1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
- 1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
- 1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
- 1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
- 1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
- 1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
- 1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
- 1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
- 1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
- 1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
- 1999 г. — Появява се официално еврото.
- 2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
- 2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
- 2007 г. — Разширяване на ЕС:
- България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
- Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
- Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.
- 2007 г. — Ангола се присъединява към ОПЕК.
- 2009 г. — Словакия се присъединява към еврозоната.
Родени
- 1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
- 1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
- 1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
- 1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
- 1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
- 1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
- 1774 г. — Андре Мари Констан Дюмерил, френски лекар и зоолог, професор по анатомия († 1860 г.)
- 1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
- 1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
- 1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
- 1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
- 1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
- 1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
- 1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
- 1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
- 1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
- 1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
- 1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
- 1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
- 1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
- 1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
- 1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
- 1877 г. — Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик и преводач († 1942 г.)
- 1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
- 1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
- 1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
- 1884 г. — Хосе Пинеда, испански футболен треньор († ? г.)
- 1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
- 1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
- 1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
- 1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
- 1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
- 1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
- 1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
- 1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
- 1902 г. — Никола Кенов, български диригент и композитор († 1968 г.)
- 1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
- 1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
- 1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
- 1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
- 1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
- 1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
- 1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
- 1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
- 1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
- 1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
- 1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
- 1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
- 1931 г. — Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург
- 1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
- 1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
- 1937 г. — Здравко Кисьов, български поет и преводач
- 1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
- 1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
- 1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
- 1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
- 1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
- 1952 г. — Миле Китич, босненски певец
- 1954 г. — Ричард Гибсън, британски актьор
- 1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
- 1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
- 1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
- 1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
- 1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
- 1966 г. — Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия
- 1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
- 1970 г. — Христо Бонин, български артист
- 1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
- 1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
- 1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
- 1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
- 1983 г. — Даниел Харке, испански футболист († 2009 г.)
- 1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
- 1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
Починали
- 138 г. — Луций Елий, римски император (* 101 г.)
- 379 г. — Василий Велики, православен учител (* 330 г.)
- 898 г. — Одо, херцог на Франция и граф на Париж (* 860 г.)
- 1432 г. — Александру чел Бун, молдовски войвода (* 14 век)
- 1515 г. — Луи XII, крал на Франция (* 1462 г.)
- 1559 г. — Кристиан III, крал на Дания и Норвегия (* 1503 г.)
- 1560 г. — Жоашен дю Беле, френски поет (* 1522 г.)
- 1561 г. — Педро де Урсуа, испански конкистадор (* 1526 г.)
- 1748 г. — Йохан Бернули, швейцарски математик (* 1667 г.)
- 1763 г. — Харитон Лаптев, руски изследовател (* 1700 г.)
- 1782 г. — Йохан Кристиан Бах, немски композитор (* 1735 г.)
- 1817 г. — Мартин Клапрот, немски химик и минералог (* 1743 г.)
- 1850 г. — Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник (* 1767 г.)
- 1881 г. — Луи Огюст Бланки, френски социален публицист (* 1805 г.)
- 1894 г. — Неделя Петкова, българска просветителка (* 1826 г.)
- 1894 г. — Хайнрих Херц, германски физик (* 1857 г.)
- 1929 г. — Емил Бордел, френски скулптор (* 1851 г.)
- 1931 г. — Иван Далкалъчев, български революционер (* 1872 г.)
- 1932 г. — Добри Петков, български политик (* 1859 г.)
- 1934 г. — Якоб Васерман, немски писател (* 1873 г.)
- 1941 г. — Петър Попарсов, български революционер и общественик (* 1868 г.)
- 1966 г. — Петър Манджуков, български революционер (* 1878 г.)
- 1972 г. — Морис Шевалие, френски актьор (* 1888 г.)
- 1980 г. — Степан Шчипачов, руски поет (* 1899 г.)
- 1984 г. — Здравко Милев, български шахматист (* 1929 г.)
- 1988 г. — Николай Дончев, български писател — франкофон (* 1898 г.)
- 1992 г. — Грейс Хопър, американски информатик (* 1906 г.)
- 1995 г. — Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1902 г.)
- 1998 г. — Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка (* 1905 г.)
- 2009 г. — Йоханес Марио Зимел, австрийски писател (* 1924 г.)
- 2012 г. — Киро Глигоров, първи президент на Република Македония (* 1917 г.)
- 2015 г. — Омар Карами, ливански политик (* 1934 г.)
Празници
- Международен ден на молитвата за мир — Отбелязва се от 1967 г. Обявен от папа Павел Шести в рамките на католическата общност.
- Ден на световното семейство — Чества се от 2007 г. по инициатива на американската фондация „Световно семейство” с подкрепата на Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.
- Нова година — Първи ден от Григорианския календар
- Православна църква — Ден на Свети Василий Велики (Васильовден: Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру) — именници: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веска, Василена, Василиса, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана)
- Бруней — Ден на независимостта (от Великобритания, 1984 г., национален празник)
- Камерун — Ден на независимостта (от Франция и Великобритания, 1960 г., национален празник)
- Китай — Ден на република Китай
- Куба — Празник на свободата (1959 г., национален празник)
- Самоа — Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г.)
- Словакия — Ден на република Словакия (1993 г.)
- Судан — Ден на независимостта (от Франция и Египет, 1956 г., национален празник)
- Тайван — Създаване на Република Китай (1912 г.)
- Танзания — Ден на засаждането
- Хаити — Ден на независимостта (от Франция, 1804 г., национален празник)
- Чехия — Ден на република Чехия (1993 г.)