Минало предварително време: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правопис; доп.
в други езици
Ред 1: Ред 1:
'''Минало предварително време''' е [[глаголно време]], което означава действие, извършено преди определено минало действие или минал момент. Резултатът от това действие е налице в този минал момент. Образува се от минало несвършено време на спомагателния глагол ''съм'' и минало свършено деятелно [[причастие]] на глагола, който се спряга.
'''Минало предварително време''' е [[глаголно време]], което означава действие, извършено преди определено минало действие или минал момент. Резултатът от това действие е налице в този минал момент. В българския език се образува от минало несвършено време на спомагателния глагол ''съм'' и минало свършено деятелно [[причастие]] на глагола, който се спряга.


''Пример'': Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината.
''Пример'': Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината.
Ред 10: Ред 10:
* вие бяхте казали
* вие бяхте казали
* те бяха казали
* те бяха казали

В [[Старогръцки език|старогръцкия]] глаголите са имали специални форми за минало предварително време (наричано ὑπερσυντέλικος, „повече от завършено“), докато в съвременния гръцки език това време се образува със спомагателен глагол.

В [[латински език|латинския]], минало предварително време (''plus quam perfectum'') е формирано без спомагателен глагол в [[деятелен залог]], а в [[страдателен залог]] – със спомагателен глагол и минало страдателно причастие.

В [[английски език|английския]] се нарича ''past perfect'' и се формира с комбинация от спомагателния глагол ''have'' в минало време и миналото причастие (''past participle'') на главния глагол, като в ''had jumped'' (беше скочил) или ''had written'' (беше писал/написал).


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 04:35, 24 август 2015

Минало предварително време е глаголно време, което означава действие, извършено преди определено минало действие или минал момент. Резултатът от това действие е налице в този минал момент. В българския език се образува от минало несвършено време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на глагола, който се спряга.

Пример: Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината.

Спрежение:

  • аз бях казал
  • ти беше казал
  • той беше казал
  • ние бяхме казали
  • вие бяхте казали
  • те бяха казали

В старогръцкия глаголите са имали специални форми за минало предварително време (наричано ὑπερσυντέλικος, „повече от завършено“), докато в съвременния гръцки език това време се образува със спомагателен глагол.

В латинския, минало предварително време (plus quam perfectum) е формирано без спомагателен глагол в деятелен залог, а в страдателен залог – със спомагателен глагол и минало страдателно причастие.

В английския се нарича past perfect и се формира с комбинация от спомагателния глагол have в минало време и миналото причастие (past participle) на главния глагол, като в had jumped (беше скочил) или had written (беше писал/написал).

Източници