Разлика между версии на „Цицерон“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м
 
== Политически виждания ==
В творчеството на Цицерон от гледна точка на политологичната проблематика се открояват три теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51г.пр.Хр.: "За„За оратора"оратора“ ("De„De oratore"oratore“), "За„За държавата"държавата“ ("De„De republica"republica“) и "За„За законите"законите“ ("De„De legibus"legibus“). И трите трактата са написани по маниера на диалозите на Платон и Аристотел. Трактатът "За„За оратора"оратора“, посветен на теорията на красноречието, е завършен през есента на 55 година пр.Хр. (Цицерон съобщава това в едно от писмата си до Атик). Трактатът "За„За държавата"държавата“ е започнат през 54 година пр.Хр., малко преди заминаването на Цицерон за Киликия. След него се появява трактатът "За„За законите"законите“. И в този случай Цицерон използва метода на Платон, който допълва своята "Държава"„Държава“ (диалог на идеалната държава) е написан от по-практични позиции труд."Законите" – „Законите“.
 
Може би най-известният диалог на Цицерон е "За„За държавата"държавата“, станал широко известен още на съвременниците му. Един от тях- Марк Целий Руф, пише на Цицерон в Киликия през 51 г.пр.Хрн.е.: "Твоите„Твоите книги за държавата се ценят високо от всичкивсички“."
 
Общата конструкция на трактата, написан под формата на диалог, е следната: първа и втора книга са посветени на въпроса за най-доброто държавно устройство, трета и четвърта книга -на философското обосноваване на понятието държава (въз основа на идеята за справедливост ), а пета и шеста- на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.
Цицерон не прави изключение от античната традиция в изследванията за държавата, които се свеждат до два основни въпроса: за формите на държавната уредба и за най-добрата от тях.
 
Цицерон дава едно от знаменитите определения на държавата. Според него държавата (rep populi), от семантична гледна точка res publica изразява идеята за нещо, което принадлежи на всички или е дело на всички. Тя е и общност на много хора, свързани чрез съгласие по въпросите на правото и обществените интереси, тя зависи от съзнанието за взаимни задължения и взаимно признаване на правата, които спояват гражданите на всяка държава. "Народ„Народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси"интереси“. Първопричината за това обединяване е не толкова тяхната слабост, колкото вродената им способност да живеят съвместно (обществено).
 
Тези идеи за държавата се допълват със съответния анализ в трактата "За„За законите"законите“, в който те се дефинират като израз на отговарящия на природата и заложен в хората разум, свързващ гражданите не само в една държава, но и с боговете. Така че съвместният живот на хората, който определя същността на държавата, се споява от законите (и от изразения в тях разум на природата и боговете). Всички свързани с общо право и закони хора образуват общността на държавата. По своята разумна природа хората са равни и само на тази основа те могат да се подведат под общо определение. Ако по природа бяха различни, те не биха могли да се определят общо.
 
За разлика от Аристотел (според когото свободното гражданство е отношение между равни, но тъй като по природа хората не се раждат равни, гражданството трябва да се ограничи до внимателно подбрана група) Цицозада.диЦицерон твърди, че тъй като хората са подчинени на един закон и чрез него стават съграждани, те трябва да са равни, че в притежаването на разум и в произтичащите от него права се състои равенството между хората. Този важен теоретичен принос на хуманист Цицерон е формулиран в трактата му "За„За законите"законите“. Като дава определение на държавата, той дава на света и думата република.
 
В съответствие с древногръцката традиция Цицерон отделя голямо внимание на анализа на различните форми на държавно устройство. Той обособява три прости(или "чисти"„чисти“) форми на държавата: монархия, аристокрация и демокрация. Всяка от тях е неустойчива, нестабилна и лесно се изражда в съответната й неправилно ("лоша"„лоша“) форма. Така се появява своеобразен кръговрат на сменящи се форми на държавата.
 
Чрез думите на Сципион (един от участниците в диалога) Цицерон излага възгледите на привържениците на всяка форма на държавна уредба и едва в отговор на повторно зададения въпрос на Лелий (друг участник в диалога) той заявява, че ако трябва да се избере една от споменатите три типа държави, би предпочел царската власт. Но по-добър от него е този, който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба.
 
Цицерон разкрива както положителните, така и отрицателните страни на трите "прости"„прости“ форми на държавната власт. "Със„Със своето благоволение към себе си ни привличат царете, с мъдростта-оптиматите, със свободата-народите"народите“. Макар че предпочита царската власт в рамките на отношението на трите "прости"„прости“ форми, той не пропуска да изтъкне, че всички те имат отрицателни страни. Те са свързани предимно с едностранчивостта, нестабилността и преходността на простите форми. Той възприема анализа на Полибий за т.нар. кръговрат на формите на държавата и за опасностите, свързани с тяхното превръщане в неправилни форми с порочни и несправедливи действия.
 
Цицерон открива истинската държава извън нейните три прървични форми. В духа на древногръцката традиция той смята за най-добра "смесената„смесената формна на държавата"държавата“, която обединява положителното и изключва недостатъците и крайностите, характерни за "простите"„простите“ форми на държавата, която се образува от равномерното смесване на трите добри "прости"„прости“ форми. (Подробно на Аристотел Цицерон обособява три правилни форми на държавата, на които съответстват три неправилни - тирания, олигархия и анархия).
 
Смесената или истинската държава трябва да притежава:Нещо отличително и царствено,друго-да е предпоставено и разпределено за решаване от първенците,а някои дела да бъдат оставени на преценката и волята на народа.Такова устройство има, първо, една голяма справедливост, от която свободните хора мъчно да са лишени дълго време и второ, има стабилност.
След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите [[речи против Катилина|сенатски речи на Цицерон срещу Катилина]], считащи се за образец на [[оратор]]ското изкуство ([[реторика]]), принуждават Катилина да избяга в [[Етрурия]]. В последващите заседания на [[Сенат]]а, който Цицерон ръководи, е решено да бъдат арестувани и убити без съд тези заговорници, които са останали в Рим, тъй като представляват заплаха за държавата и обичайните при такива случаи мерки - домашен арест или изгнание — няма да са достатъчно ефективни. [[Юлий Цезар]], който присъства на заседанието, се изказва против смъртното наказание и само [[Марк Порций Катон Младши]] в своята реч, не толкова говорещ за вината на заговорниците, а прехвърляйки подозренията за участие в заговора на самия Цезар, успява да убеди сенаторите в необходимостта от [[смъртна присъда]].
 
В този период славата и влиянието на Цицерон достигат своя връх. Възхвалявайки неговата решителност, Катон го нарича [[Pater Patriae|Pater Patriae, "Баща„Баща на отечеството"отечеството“]]. По това време, както пише [[Плутарх]], <blockquote>"много„много изпитват към него неприязън и даже ненавист — и не за някоя глупава постъпка, а само заради това, че той безкрайно възхвалява самия себе си. Нито сенатът, нито народът и съдът не успяват да се съберат и разотидат, без да изслушат още един път старата песен срещу Катилина... Той наводни с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, винаги така благозвучни и очарователни, станаха мъка за слушателитеслушателите“ "</blockquote>
 
За своето участие в потушаването на Заговора на Катилина, Цицерон е първият носител на титлата [[Pater Patriae]], и един от двамата носители на тази титла (заедно с Цезар), който не е [[император]].
 
В края на живота си се отдава на философия. Пише диалозите "За„За страстта"страстта“, "За„За приятелството"приятелството“ и други. В основата на неговото учение, синтезиращо редица други, е [[морал]]ът.
 
Цицерон е обезглавен на 7 декември 43 пр.н.е. Главата и ръцете му са изложени на трибуната на [[Римски форум|Римския форум]] по нареждане на триумвира [[Марк Антоний]], който не може да му прости "[[Филипика|Филипиките срещу Марк Антоний]]".
 
== Семейство и деца ==
Първата категория труд на Цицерон са философските му писания. <!-- Тези писания, в хронологичен ред, включват <em>On Invention</em>, <em>On the Orator</em>, <em>On the Republic</em>, <em>On the Laws</em>, <em>Brutus</em>, <em>Stoic Paradoxes</em>, <em>The Orator</em>, <em>Consolation</em>, <em>Hortensius</em>, <em>Academics</em>, <em>On Ends</em>, <em>Tusculan Disputations</em>, <em>On the Nature of the Gods</em>, <em>On Divination</em>, <em>On Fate</em>, <em>On Old Age</em>, <em>On Friendship</em>,<em>Topics</em>, <em>On Glory</em>, и <em>On Duties</em>. --> За съжаление , някои от тях са загубени почти изцяло, а няколко от другите са достъпни само в частично състояние. Макар че всяка от тях е посветена и адресирано до дадено лице или две, те са били предназначени да се четат от по-широка аудитория, и дори в края на живота си Цицерон никога не се отказа изцяло от надеждата, че Републиката и влиянието му ще бъдат възстановени.
 
==== "За„За държавата"държавата“ и "За„За законите"законите“ ====
Публиката се запознава с произведението "За„За държавата"държавата“ (On The Republic) през пролетта на 51 г., "За„За законите"законите“ е издадено едва след смъртта на автора във версия, завършена вероятно преди поемането на управление на провинция (май 51г.). Двете произведения са допълнени от съчинение за съобразеното с нравствеността действие "За„За длъжностите"длъжностите“, в което Цицерон с многобройни примери от историята и съвремието на Римската република илюстрира своето, основано върху стоически предпоставки, учение за съвместимостта на морално оправданото и ръководеното от интереси действие.
 
"За„За държавата"държавата“ симулира един разговор,който Сципион Емилиан, разрушителят на Картаген,през 129г. води в кръг от приятели. Понеже беседата се води малко преди смъртта на Сципион, вложените в устата му изявления звучат като негово завещание. Макар и Сципион Емилиан да е бил приятел с историка Полибий и философа Панетий, неговото и на приятелите му стилизиране до интелектуалци е в голяма степен фикция. "За„За държавата"държавата“ започва с дефиниция на общността, която предлага едно етимологически обосновано отъждествяване на res publica и res populi. Народ (populus) не е някакво произволно множество от хора (coetus), а само такова обединение на хора,което почива върху общо разбиране за правото (iuris consensus) и общност на интересите (utilitatis communio). Първичният мотив за обединяването на хората не се състои в тяхната слабост,а във вътрешно присъщия им естествен стремеж към общност. Мотивът за слабостта може да се изведе от Платон, а мотивът за стремежа към общност - от Аристотел.
 
И в двете книги се разглежда най-добрата държава, нейните правни и нравствени основания,както и най-добрия държавник. Интерпретацията се затруднява от това, че книгите са достигнали до нас в непълен вид. Въпреки че произведението е било много четено до късната античност, като цяла то се е загубило.
 
"За„За законите"законите“ се разиграва във времето на Цицерон.Беседата водят той самият,неговият брат Квинт,както и приятелят му Атик.Това е един свързан текст,запазен до средата на ||| книга,който повдига въпроси от философията на правото и дава детайлен обзор на римското сакрално и конституционно право.Остатъкът от произведението е загубен.С двете съчинения Цицерон търси съперничество с Платоновите "Държавата"„Държавата“ и "Закони"„Закони“.За разлика от Платон тук не става въпрос за разграничаване между едно абсолютно добро,което не е много вероятно да се реализира,и един възможен добър ред,който е осъществим при известни обстоятелства.По-скоро се тематизират различни аспекти на римския държавен ред като най-добрата система както в принципите,така и в отделните правила.Политическият опит на римляните има по-голяма стойност от всички теории и мисловни експерименти.
 
Втората категория е изказванията на Цицерон направени като адвокат и като сенатор. Неговите писания никога не са били доставени на всички, но просто са публикувани в писмена форма, отново с малко политическа цел в ума.
 
==Издания==
* Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. С., НК, 1983 (Библиотека за антична литература “Хермес”„Хермес“).
* Марк Тулий Цицерон. Избрани речи. С., Наука и изкуство, 1983 (Велики оратори).
* Марк Тулий Цицерон. Етически трактати. С., НК, 1984 (Библиотека за антична литература “Хермес”„Хермес“).
* Марк Тулий Цицерон. О природе богов. СПб., Азбука-классика, 2002.
* Марк Тулий Цицерон. Об обязанностях. М., АСТ, 2003 (Философия. Психология, 6).

Навигация