Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Второто '''правителство на Рачо Петров''' е двадесет и шесто правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 10 от [[6 май]] [[1903]] г.<ref name="Gazette">Указ № 10 от 6 май 1903 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 6 май 1903 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="bdi-rp2">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html „Българските държавни институции 1879–1986“]. Енциклопедичен справочник. София 2008 г. (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02 май 2015 г.)</ref>. Управлява страната до [[22 октомври]] [[1906]] г.<ref name="bdi-rp2"/>, след което е наследено от [[Правителство на Димитър Петков|правителството на Димитър Петков]].
Второто '''правителство на Рачо Петров''' е двадесет и шесто правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 10 от [[6 май]] [[1903]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 10 от 6 май 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 6 май 1903 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="bdi-rp2">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986]. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02 май 2015 г.)</ref>. Управлява страната до [[22 октомври]] [[1906]] г.<ref name="bdi-rp2"/>, след което е наследено от [[Правителство на Димитър Петков|правителството на Димитър Петков]]<ref name="Encyclopedy"/>.


{{стар стил}}
{{стар стил}}
== Политика ==
== Политика ==
Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>„Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997 г. Том 3, с. 113 ISBN 954-8187-32-9</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf „Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006 г., с. 62 (достъп от 03 февруари 2015 г.)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“] Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]].
Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>„Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3. ISBN 954-8187-32-9. с. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006. с. 62 (достъп от 03 февруари 2015 г.)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“] Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]]<ref name="Encyclopedy"/>.


== Съставяне ==
== Съставяне ==
Ред 9: Ред 9:


=== Кабинет ===
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 7 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 87-89 ISBN 954-528-790-X</ref>.
Сформира се от следните 7 министри<ref name="Encyclopedy">{{Цураков|87-89}}</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Рачо Петров]]||}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Рачо Петров]]||}}
Ред 74: Ред 74:


== Литература ==
== Литература ==
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 1 | year = 1978 г | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 1 | year = 1978 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 5 | year = 1986 г | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 5 | year = 1986 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}}
* {{cite book | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | title = „Освободителнитѣ борби на Македония“. Том II | year = 1983 г | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | url = http://www.promacedonia.org/obm2/index.html | accessdate = 15.02.2015}}
* {{cite book | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | title = Освободителнитѣ борби на Македония. Том II | year = 1983 | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | url = http://www.promacedonia.org/obm2/index.html | accessdate = 15.02.2015}}
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 г | title = „История на България“. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}}
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}}
* {{ташев}}
* {{ташев}}
* {{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 г | title = „История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г.“, част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | isbn = 978-954-8579-18-6}}
* {{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878-1990, част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | isbn = 978-954-8579-18-6}}


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 11:43, 26 август 2015

Второто правителство на Рачо Петров е двадесет и шесто правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 6 май 1903 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски[2]. Управлява страната до 22 октомври 1906 г.[2], след което е наследено от правителството на Димитър Петков[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

Правителството начело с министър-председателя Рачо Петров се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с Османската империя и Сърбия от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я върховисти.[4] Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивнолибералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция[5]. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението[6], свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет[7]. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата „Шарл и Жан“) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в правителство начело с лидера на НЛП Димитър Петков[3].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Рачо Петров, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и опрян на нейната подкрепа в XIII Обикновено народно събрание.[8]

Кабинет

Сформира се от следните 7 министри[3].

министерство име партия
министър-председател Рачо Петров безпартиен
вътрешни работи Димитър Петков Народнолиберална партия
външни работи и изповедания Рачо Петров безпартиен
народно просвещение Иван Шишманов Народнолиберална партия
финанси Антон Манушев Народнолиберална партия
правосъдие Никола Генадиев Народнолиберална партия
военен Михаил Савов военен
търговия и земеделие Димитър Попов (упр.) Народнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Попов Народнолиберална партия

Промени в кабинета

от 24 август 1903

министерство име партия
финанси Лазар Паяков Народнолиберална партия
търговия и земеделие Никола Генадиев (упр.) Народнолиберална партия

от 30 януари 1904

министерство име партия
търговия и земеделие Никола Генадиев Народнолиберална партия
правосъдие Петър Стайков Народнолиберална партия

от 18 август 1905

министерство име партия
обществени сгради, пътища и съобщения Тодор Гатев Народнолиберална партия
правосъдие Константин Панайодов Народнолиберална партия

от 23 ноември 1905

министерство име партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Петков (упр.) Народнолиберална партия

Събития

1903

1904

  • 26 мартБългаро-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[15]
  • 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[16]
  • 31 октомври – Правителството сключва договор за заем от Банк дьо Пари е де Пеи Ба в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите ТърновоТрявна и РадомирКюстендил[17], ратифициран от парламента още през ноември[18].
  • ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[19]

1905

  • 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[19]
  • 25 мартАндарти избиват над 70 българи в костурското село Загоричане.[20] Загоричанското клане предизвиква масови антигръцки вълнения в Княжество България.
  • 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[16]

1906

  • януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.[21]
  • 18 майПристанище Варна е открито тържествено близо двадесет години след първите хидроложки проучвания в района.[9]
  • 30 юли – Кулминация на антигръцките вълнения в България: населеният предимно с гърци град Анхиало (Поморие) е опожарен.[22]

Литература

Бележки

  1. ДВ. Указ № 10 от 6 май 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 6 май 1903 г.
  2. а б в Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02 май 2015 г.)
  3. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 87-89.
  4. „Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3. ISBN 954-8187-32-9. с. 113
  5. Тодорова 2009, с. 98 – 106.
  6. Иванов, Мартин. Националният доход на България, 1892-1924 г. Българска народна банка, 2006. с. 62 (достъп от 03 февруари 2015 г.)
  7. Аврамов, Румен. „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“ Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207-210, 216-217
  8. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
  9. а б Енциклопедия „България“. Том 5 1986, с. 474 – 475.
  10. а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
  11. Посолство на САЩ в България, достъп от 27.01.2015
  12. Стателова 1999, с. 195.
  13. Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)
  14. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
  15. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
  16. а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
  17. Тодорова 2009, с. 105 – 107.
  18. Стателова 1999, с. 188.
  19. а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
  20. Силянов 1983, с. 208 – 209.
  21. Стателова 1999, с. 196.
  22. Силянов 1983, с. 242 – 243.