Сават: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „thumb|Практикуващи сават, фотография от 1900 г. '''Сават''' (''Savate''), познат още ка...“
 
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
== История ==
== История ==
През 1700-те години в [[Париж]] френските хулигани, бандити и долните слоеве на обществото използвали много специфичен метод за водене на уличен бой<ref>[http://mma.bg/statii/istoria-na-boynite-izkustva-/istoriyata-na-savat История на сават]</ref>. Характерното за него е че използвали предимно ниски ритници, които били нанасяни с ръбовете и подметките на обувките. Освен това се шамаросвали, борили, блъскали и удряли с глави, но не използвали юмруци.
През 1700-те години в [[Париж]] френските хулигани, бандити и долните слоеве на обществото използвали много специфичен метод за водене на уличен бой<ref>[http://mma.bg/statii/istoria-na-boynite-izkustva-/istoriyata-na-savat История на сават]</ref>. Характерното за него е че използвали предимно ниски ритници, които били нанасяни с ръбовете и подметките на обувките. Освен това се шамаросвали, борили, блъскали и удряли с глави, но не използвали юмруци.

Истинска популярност сават добива във фенския [[Чуждестранен легион]], макар че след 30-те години на 19 век се практикува повсеместно в армията<ref>[http://fight-journal.blogspot.com/2009/10/blog-post_7602.html Сават във френския Чуждестранен легион]</ref>.


Модерната форма на сават се появява в нач. на 19 век като смесица от похвати от уличните боеве, използвани в Париж и Северна Франция и техниките с високи ритници и зашлевявания с отворена ръка, които използвали моряците в южното пристанище Марсилия по време на бой на корабите. Именно клатушкането на палубите включило в бойното изкуство техники, при които едната или двете ръце са опрени на нещо за запазване на равновесието, докато краката нанасят удар. Ударите с отворена ръка пък били начина да се избегнат тежките наказания и затвор заради използването на юмруци, тъй като тогавашното френско законодателство ги разглежда като „смъртоносно оръжие”.
Модерната форма на сават се появява в нач. на 19 век като смесица от похвати от уличните боеве, използвани в Париж и Северна Франция и техниките с високи ритници и зашлевявания с отворена ръка, които използвали моряците в южното пристанище Марсилия по време на бой на корабите. Именно клатушкането на палубите включило в бойното изкуство техники, при които едната или двете ръце са опрени на нещо за запазване на равновесието, докато краката нанасят удар. Ударите с отворена ръка пък били начина да се избегнат тежките наказания и затвор заради използването на юмруци, тъй като тогавашното френско законодателство ги разглежда като „смъртоносно оръжие”.
Ред 17: Ред 19:
През 1825 година Мишел Касо започнал да провежда първите тренировки. Те станали доста популярни сред аристокрацията и ителигенцията на Париж. Уроци по Сават взимали такива известни личности като [[Александър Дюма-син]] и [[Теофил Готие]].
През 1825 година Мишел Касо започнал да провежда първите тренировки. Те станали доста популярни сред аристокрацията и ителигенцията на Париж. Уроци по Сават взимали такива известни личности като [[Александър Дюма-син]] и [[Теофил Готие]].


Шарл Шарлемон, бивш легионер, основава в Париж „Академия по Френски бокс“ в края на 19-ти век.
Още за Сават | Спорт Framar.bg от Framar.bg: http://sport.framar.bg/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82


Сават е окончателно кодифицирано от Националния комитет по френски бокс (''Committee National de Boxe Francaise''), създаден от ученика на [[Шарл Шарлемон]], граф [[Пиер Барози]] (''Pierre Baruzy (Barrozzi'')). Барози се смята за бащата на модерното савате и е 11-кратен шампион на Франция и колониите и&#768; в това бойно изкуство преди [[Първата световна война]]. Той разделя сават на две разновидности:
Сават е окончателно кодифицирано от Националния комитет по френски бокс (''Committee National de Boxe Francaise''), създаден от ученика на [[Шарл Шарлемон]], граф [[Пиер Барози]] (''Pierre Baruzy (Barrozzi'')). Барози се смята за бащата на модерното савате и е 11-кратен шампион на Франция и колониите и&#768; в това бойно изкуство преди [[Първата световна война]]. Той разделя сават на две разновидности:

Версия от 07:04, 27 август 2015

Практикуващи сават, фотография от 1900 г.

Сават (Savate), познат още като „френски бокс“, е вид бойно изкуство с произход Франция[1]. То съчетава бокса с удари с крака, като за разлика от други кикбокс-бойни изкуства, като муай тай и силат, участват само чисти удари със стъпало, без колена и удари в пищялите.

Етимология

Името на бойното изкуство идва от френската дума за „стара обувка” и досега това е единственият кикбокс-стил, в който бойците по правило носят обувки.

Сават в Марсилия се нарича „jeu marseillais“ или „играта от Марсилия“, а по-късно получава името „Шосон“ („chausson“, от името на моряшките обувки, носени на корабите).

История

През 1700-те години в Париж френските хулигани, бандити и долните слоеве на обществото използвали много специфичен метод за водене на уличен бой[2]. Характерното за него е че използвали предимно ниски ритници, които били нанасяни с ръбовете и подметките на обувките. Освен това се шамаросвали, борили, блъскали и удряли с глави, но не използвали юмруци.

Истинска популярност сават добива във фенския Чуждестранен легион, макар че след 30-те години на 19 век се практикува повсеместно в армията[3].

Модерната форма на сават се появява в нач. на 19 век като смесица от похвати от уличните боеве, използвани в Париж и Северна Франция и техниките с високи ритници и зашлевявания с отворена ръка, които използвали моряците в южното пристанище Марсилия по време на бой на корабите. Именно клатушкането на палубите включило в бойното изкуство техники, при които едната или двете ръце са опрени на нещо за запазване на равновесието, докато краката нанасят удар. Ударите с отворена ръка пък били начина да се избегнат тежките наказания и затвор заради използването на юмруци, тъй като тогавашното френско законодателство ги разглежда като „смъртоносно оръжие”.

Най-голямото признание за авторитета на савата идва през 1924 година, когато той е включен в олимпийската програма, като демонстрационен спорт[4]. Все още обаче френският бокс не е официален спорт на летните игри, като се правят постъпки за включването му в програмата в близките години.

През 1825 година Мишел Касо започнал да провежда първите тренировки. Те станали доста популярни сред аристокрацията и ителигенцията на Париж. Уроци по Сават взимали такива известни личности като Александър Дюма-син и Теофил Готие.

Шарл Шарлемон, бивш легионер, основава в Париж „Академия по Френски бокс“ в края на 19-ти век.

Сават е окончателно кодифицирано от Националния комитет по френски бокс (Committee National de Boxe Francaise), създаден от ученика на Шарл Шарлемон, граф Пиер Барози (Pierre Baruzy (Barrozzi)). Барози се смята за бащата на модерното савате и е 11-кратен шампион на Франция и колониите ѝ в това бойно изкуство преди Първата световна война. Той разделя сават на две разновидности:

  • спортна разновидност;
  • бойни и класически улични направления: Savate de Defense, Defense Savate и Savate de Rue („de rue“ означава буквално „от улицата”).

Международната федерация по сават (International Savate Federation (FIS)) празнува 30-тата си годишнина през март 2015 г.

Видове удари

Техники в сават

Удари с крака[5]

  • "fouetté" (камшик) - камшичен удар (висок, среден или нисък) при който, в контакт са върха на пръстите или бомбетата;
  • "chassé" - избутващ удар (страничен, фронтален, нисък, среден или висок) на принципа на буталото;
  • "revers" - удар с крак (фронтален, страничен или захващащ, нисък, среден или висок), при който контакта се осъществява с подметката на обувката;
  • "coup de pied bas" - познат у нас като лоу кик (нисък удар).

Удари с ръце

  • direct bras avant – директен, пробождащ удар с водещата ръка
  • direct bras arrière – крос, изпълняван с държаната назад ръка
  • crochet – името говори за себе си. Ударът е със замах като закачане на кука със свита ръка.
  • uppercut – ъперкът, ударът отдолу нагоре, изпълняван и с двете ръце.

Източници