На 6 декември 1948 г. се провежда среща в Москва между Сталин и българска партийна делегация, на която Сталин изненадващо обвинява остро Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България. Това е използвано от Васил Коларов и Вълко Червенков, за да започнат атака срещу Тр. Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата, към които те самите имат амбиции. На 26-27 март 1949 г. е проведен пленум на ЦК на БКП, на който е решено Трайчо Костов да бъде изваден от властта. На 31 март той е освободен от състава на Политбюро и от поста подпредседател на Министерския съвет.
На 2 юли 1949 г. умира министър-председателят Георги Димитров. След консултации със Сталин, на 15 юли Политбюро на ЦК на БКП решава ВНС да избере Васил Коларов за министър-председател, но поради неговото заболяване да му се осигури "абсолютна почивка" в продължение на два месеца. На 20 юли Васил Коларов е избран за министър-председател, а за негови заместници - Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев и Георги Трайков.