Разлика между версии на „Чипровско въстание“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Премахнати редакции на 85.130.37.196 (б.), към версия на Nk
м (Премахнати редакции на 85.130.37.196 (б.), към версия на Nk)
Около [[1647]] г. османците се изтеглят почти напълно от северозападна [[България]] във връзка с войната с [[Генуа]] за о-в [[Крит]], а [[Матей Басараб]] изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче [[Сигизмунд III]] умира ([[20 май]] [[1648]]) и въстанието е отменено.
 
След неуспеха на кампанията, епископ [[Петър Парчевич]] заминава за [[Венеция]] заедно с чипровския управител [[Франческо Марканич]], а след това при новия полски крал [[Ян Казимир]] ([[1648|1649]]–[[1668|1648]]), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Епископ Парчевич се среща и с [[папа]] [[Инокентий Х]], а след [[1651]] посещава [[Германия]], [[Унгария]], [[Трансилвания]] и [[Влашко]]. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на [[Австрия]] и [[Полша]] да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент.
 
През [[1671]] избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ [[Петър Богдан]]. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува. Епископ [[Петър Парчевич]] умира в [[Рим]] на [[23 юли]] [[1674]]. През септември същата година умира и епископ [[Петър Богдан]].

Навигация