Дванадесети пехотен балкански полк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +кат
м Тодор Мицев
Ред 78: Ред 78:
! № !! звание !! име !! дати
! № !! звание !! име !! дати
|-
|-
| || Подполковник || Мицев || през 1892
| || Подполковник || [[Тодор Мицев (офицер)|Тодор Мицев]] || през 1892
|-
|-
| || Подполковник || [[Стою Брадистилов]] || от 1903
| || Подполковник || [[Стою Брадистилов]] || от 1903
Ред 129: Ред 129:


[[Категория:Български шефски полкове]]
[[Категория:Български шефски полкове]]
[[Категория:Български полкове от Междусъюзническата война]]
[[Категория:Български полкове от Балканската война]]
[[Категория:Български полкове от Балканската война]]
[[Категория:Български полкове от Междусъюзническата война]]
[[Категория:Български полкове от Първата световна война]]
[[Категория:Български полкове от Първата световна война]]
[[Категория:Български полкове от Втората световна война]]
[[Категория:Български полкове от Втората световна война]]

Версия от 17:16, 1 септември 2015

Дванадесети пехотен балкански
на Н.Кр.И.В. Кайзер Вилхелм полк
Информация
Шефкайзер Вилхелм II (1917 – 1920)
Активна23 декември – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабСтара Загора

Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр.И.В. Кайзер Вилхелм полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Формиране

Дванадесети пехотен балкански полк е формиран от четири дружини с указ №61 от 23 декември 1885 г., влиза в състава на 6 пеша бригада.[1] На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът воюва при селата Юруш, Папаз тепе, Картал тепе, долината на р. Арда. Участва в овладяването на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война воюва при гр. Щип и вр. Повиен.

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 65
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5312
Коне: 460 Обикновени коли: 55
Товарни коли: 122
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4504
Картечници: 4

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) през 1915 г. води боеве при вр. Китка, Русовати камък, Коритска глава, с. Петруша, при преминаването на р. Тимок, Мали извор, гр. Княжевац, при Влашкото поле, Скемен, Вуин гроб, Яма планина, Могорче. През 1916 г. воюва при Крушоград, Вощарени, вр. Малка и Голяма висина, Забърдинските височини и позициите източно от Кенали. През 1917 г. воюва в района на с. Снегово /Битолско/ и се установява на позиция от устието на р. Места до гр. Порто-Лагос, а от октомври 1917 г. до октомври 1918 г. е на позиции източно от гр. Серес. На 14 ноември 1917 шефството на полка е поверено на Негово Кралско Императорско Величество Кайзер Вилхелм II, а неговият син кайзера-принц Август Вилхелм е зачислен като подполковник в полка.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №7259 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 12 пехотна балканска дружина, която влиза в състава на 8 пехотен беломорски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 12 пехотна балканска дружина и 10 жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1] Новото си знаме полкът получава на 3 октомври 1937 г.

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942). Взема участие в акции срещу партизани, както и във втората фаза на заключителният етап на войната. [1] Провежда военни действия в Хърватско, Унгария, Словения, Австрия. Полкът заедно със знамето си участва в парада по случай Деня на храбростта - 6 май 1945 г. в Надканижа и в парада на представителните части от Първа българска армия в София на 17 юни 1945 г.

По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт в мирновременния му гарнизон се формира 12 допълваща дружина, към която се числи и 12 гвардейска рота, която участва заедно с полка във втората фаза на заключителният етап на войната.[1]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Дванадесети пехотен балкански полк (1885 – 14 ноември 1917)
  • Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр.И.В. Кайзер Вилхелм полк (14 ноември 1917 – 1920)
  • Дванадесета пехотна балканска дружина (1821 – 1928)
  • Дванадесети пехотен балкански полк (1928 – 1945)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Тодор Мицев през 1892
Подполковник Стою Брадистилов от 1903
Полковник Попов към 1904
Полковник Алекси Спасов от юни 1912
Подполковник Стефан Тасев Балкански войни
Полковник Христо Бояджиев 1915 – 1916
Подполковник Никола Янакиев в периода 17 – 27 август 1916
Подполковник Димитър Азманов от декември 1917
Подполковник Йордан Пеев от 12 август 1924
Подполковник Атанас Драгиев от 1927
Полковник Димитър Николов[3] 1928 – 1931?
Полковник Иван Кюпрубашиев 1933 – 1934?
Подполковник Никола Бозаджиев от 1935
Полковник Никола Грозданов 25 ноември 1940 – 1942
Полковник Димитър Димитров от 1944
Полковник Васил Велев 1945
Подполковник Мартин Мартинов 1946 – 1948?

Други командири: Рашо Михнев, Стилиян Ковачев, Драгомир Манджуков

Бележки

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 33
  2. Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 - Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  3. Фамилното му име е Попминков

Източници

Външни препратки