Благой Попов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Български дипломати, ползвайки HotCat |
|||
Ред 41: | Ред 41: | ||
* http://razrabotkite.blog.bg/biznes/2010/09/20/lichen-arhiven-fond-na-blagoi-simeonov-popov-fond-321-b-op-1.608360 |
* http://razrabotkite.blog.bg/biznes/2010/09/20/lichen-arhiven-fond-na-blagoi-simeonov-popov-fond-321-b-op-1.608360 |
||
{{СОРТКАТ:Попов, Благой}} |
{{СОРТКАТ:Попов, Благой}} |
||
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание |
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] |
||
[[Категория:Българи в Лайпциг]] |
[[Категория:Българи в Лайпциг]] |
||
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]] |
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]] |
Версия от 14:11, 2 септември 2015
- Тази статия е за българския комунистически деец. За политика от СР Македония вижте Благой Попов (политик). За математика от Република Македония вижте Благой Попов (математик).
Благой Попов | |
деец на БКП | |
Роден |
22 ноември 1902 г.
|
---|---|
Починал | 28 септември 1968 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия |
Благой Симеонов Попов (22 ноември 1902 - 28 септември 1968) е български партиен деец от БКП.
Биография
Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село Дрен, Радомирско. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в Софийския университет (1922-1924). Член на БКМС (1919) и на БКП (1922).
Участва в Септемврийското въстание (1923). В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по ЗЗД, но успява отново да емигрира (1932).
През 1933 г. е в Германия и заедно с Георги Димитров и Васил Танев е подсъдим и оправдан по Лайпцигския процес.
След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.
През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.[1]
Освободен и се завръща в България през 1954 г.[2]. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.
Източници
- ↑ Христо Христов представя второто издание на спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг // desebg.com, 30 Декември 2012. Посетен на 2013-09-07.
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков - мит и истина