Лазар Топалов: Разлика между версии
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
[[Файл:Petar Govedarcheto Petar Milev IMARO cheta.JPG|дясно|мини|250п|[[Петър Говедаров|Петър Говедарчето]] (1), [[Георги Николов (Белица)|Георги Николов]] (2), Лазар Топалов (3), [[Петър Милев (революционер)|Петър Милев]] (4) и двама неизвестни.]] |
[[Файл:Petar Govedarcheto Petar Milev IMARO cheta.JPG|дясно|мини|250п|[[Петър Говедаров|Петър Говедарчето]] (1), [[Георги Николов (Белица)|Георги Николов]] (2), Лазар Топалов (3), [[Петър Милев (революционер)|Петър Милев]] (4) и двама неизвестни.]] |
||
След започването на [[Балканска война|Балканската война]] през есента на [[1912]] година Лазар Топалов заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Георги Занков]], [[Лазар Колчагов]], [[Таско Кочерински]], [[Михаил Чаков]], [[Андон Кьосето]], [[Стефан Чавдаров]], [[Пейо Яворов]], [[Георги Николов (Белица)|Георги Николов]] и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.14.</ref>. Заедно с 12-а рота от [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27-ми чепински полк]] четата атакува [[Разлог|Мехомия]]. Лазар Топалов загива при нападението на 8 октомври 1912 година в местността Саровица<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.</ref>. |
След започването на [[Балканска война|Балканската война]] през есента на [[1912]] година Лазар Топалов заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Георги Занков]], [[Лазар Колчагов]], [[Таско Кочерински]], [[Михаил Чаков]], [[Андон Кьосето]], [[Стефан Чавдаров]], [[Пейо Яворов]], [[Георги Николов (Белица)|Георги Николов]] и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.14.</ref>. Заедно с 12-а рота от [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27-ми чепински полк]] четата атакува [[Разлог|Мехомия]]. Лазар Топалов загива при нападението на 8 октомври 1912 година в местността Саровица<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.</ref>. |
||
Синът му [[Гоце Топалов]] е комунистически деец.<ref name="ГУАМС 420">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=420 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-05}}</ref> |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 09:19, 5 септември 2015
| Лазар Топалов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
12 октомври 1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 октомври 1912 г.
|
| Лазар Топалов в Общомедия | |
Лазар (Лазката) Георгиев Топалов е български революционер, мехомийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Лазар Топалов е роден през 1883 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя. Завършва второ училищно отделение и се занимава с овчарство, а след това работи в Румъния. Присъединява се към ВМОК и през 1902 година е десетар в четата на мичман Тодор Саев. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета от Белица. През 1907 година е четник при Георги Скрижовски.
След започването на Балканската война през есента на 1912 година Лазар Топалов заедно с Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Михаил Чаков, Андон Кьосето, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов, Георги Николов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев[1]. Заедно с 12-а рота от 27-ми чепински полк четата атакува Мехомия. Лазар Топалов загива при нападението на 8 октомври 1912 година в местността Саровица[2].
Синът му Гоце Топалов е комунистически деец.[3]
Бележки
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 420. Посетен на 2015-09-05.
