Четвърта армия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м картинка редактирано с AWB
Ред 1: Ред 1:
{{Военна част
{{Военна част
|име=Четвърта българска армия
|име=Четвърта българска армия
|картинка=
|картинка = [[Файл:Bulgaria war flag.png|300п]]
|картинка_описание=
|картинка_описание=
|дати= 14 декември 1912 - 6 август 1913{{br}}25 ноември 1917 - октомври 1918{{br}}юли 1940 - 19 декември 1944
|дати= 14 декември 1912 - 6 август 1913{{br}}25 ноември 1917 - октомври 1918{{br}}юли 1940 - 19 декември 1944

Версия от 00:21, 9 септември 2015

Четвърта българска армия
Информация
Активна14 декември 1912 - 6 август 1913
25 ноември 1917 - октомври 1918
юли 1940 - 19 декември 1944
ДържаваБългария
Битки/войниБалкански войни
Бой при Шаркьой (1913)
Бой при Булаир (1913)
Битка при Брегалница (1913)
Битка при Калиманци (1913)
Първа световна война
Македонски фронт(1917-18)
Втора световна война
Брегалнишко-Струмишка операция(1944)

Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.

Балканска война (1912-13)

В очакване на османска контраофанзива българското командване на 14 декември 1912 г. формира тази армия в състав: Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Македоно-одринското опълчение и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал Стилиян Ковачев. Тя отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

Съсредоточава се в района на Радовиш - Щип - Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия. С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.

Разформирована на 6 август 1913 г.

Първа световна война (1915 – 1918)

Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.

Командване и състав

Щаб на армията

Дивизии

Четвърта военноинспекционна област

Четвърта военноинспекционна област е формирана през октомври 1918 година под името Четвърта военна инспекция и разформирана през декември същата година. През 1928 година е формирана отново под името Управление на Плевенския гранизон.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:

Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.

Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември с.г. армията организира и провежда Брегалнишко–Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.

Командване

Командващи Четвърта армия и началници на Четвърта военноинспекционна област.

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Стилиян Ковачев 24 декември 1912 - 28 юни 1913
2. Генерал-майор Вичо Диков 28 юни 1913 - 2 септември 1913
3. Генерал-лейтенант Стефан Тошев 1917 – 1918
4. Генерал-лейтенант Сава Савов февруари 1918
5. Генерал от пехотата Стефан Тошев 1918 – 1919
Генерал-майор Сотир Маринков от 1931
Генерал-майор Иван Филипов 1933 – 1934
Генерал-майор Младен Филипов от 1934
Полковник Константин Лукаш септември 1934 - 19 юни 1935
Генерал-майор Никола Недев от 1936
Генерал-майор Атанас Стефанов 11 август 1941 - 12 септември 1944
Генерал-майор Боян Урумов 17 септември 1944 - 1 ноември 1944
Генерал-майор Асен Сираков 1 ноември 1944 - 15 декември 1944
Генерал-майор Асен Кръстев 1944 – 1945

Вижте също

Бележки

  1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 74

Използвана литература

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368-369
  • Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 1, София, 1976, Военно издателство