Месершмит Bf 109: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 18: Ред 18:
}}
}}


'''Месершмит Ме 109''' ( {{lang-de|Messerschmitt Me 109}})е основен [[изтребител]] на [[Луфтвафе]] (''Luftwaffe'') по време на [[Втората световна война]]. Използван е по всички фронтове, включително в България и северна Африка.
'''Месершмит БФ 109''' ( {{lang-de|Messerschmitt BF 109}})е основен [[изтребител]] на [[Луфтвафе]] (''Luftwaffe'') по време на [[Втората световна война]]. Използван е по всички фронтове, включително в България и северна Африка.


== История ==
== История ==

Версия от 18:23, 9 септември 2015

Месершмит 109
Описание
Страна производителГерманска империя
Типизтребител
КонструкторВилхелм Месершмит
ПроизводителMessershmitt AG
Произведени бройкинад 33000
Първи полет28 май 1935
В експлоатация от1937
В експлоатация до1945, Луфтвафе
1950, България
1965, Испания
Състояниеизведен от експлоатация
Тактико-технически данни
Размах на крилете9,925 m
Височина2,6 m
Месершмит Bf 109 в Общомедия

Месершмит БФ 109 ( Шаблон:Lang-de)е основен изтребител на Луфтвафе (Luftwaffe) по време на Втората световна война. Използван е по всички фронтове, включително в България и северна Африка.

История

Табло на Месершмит Bf 109, единственото останало здраво, след бомбардировките на завода за производство на самолети, близо до град Регенсбург, Германия.

Изтребителят Messerschmitt Bf 109 е произведен от фирмата Bayerischen Flugzeugwerke (BFW)в гр. Аугсбург (Augsurg-Haunstetten) Германия. Конструктор на самолета е Роберт Лусер (Robert Lusser), като е използван вече създадения от него четириместен спортен самолет Bf 108 Taifun. През 1938 година Вили Месершмит придобива контролния пакет акции на фирмата и тя е преименувана в Messerschmitt AG. Произведени са следните модификации самолети Bf 109A, Bf 109 B, Bf 109 C, Bf 109 D, Bf 109 E, Bf 109 T, Bf 109 F, Bf 109 G, Bf 109 H, Bf 109 K, като всяка от тях има няколко варианта на изпълнение, отразяващи специфични особености в конструкцията и използването като бойна машина. Обозначението на произвежданите самолети официално е Messerschmitt Bf 109 за всичките 83 модификации, но те са означени с E и до края на производството са известни повече с означението Ме 109.

За пръв път Bf 109 А с двигател Junkers Jumo 210 и мощност 680 hp, въоръжен с две леки картечници, е използван по време на въоръжения конфликт в Испания през 1937 година. Самолетът е бавен, слабо въоръжен и неефективен. През 1937 година е произведен и изпитан в бойна обстановка в Испания Bf 109 В, въоръжен с три картечници и максимална скорост 450 km/h. Работата по подобряване въоръжението и полетните характеристики продължава, като се увеличава мощността на двигателя, но въпреки това остават детските болести на този изтребител - лош обзор от кабината на пилота, малка далечина на полета, което ограничава от тактическа гледна точка използването на изтребителя, чести аварийни кацания поради малка ширина между колелата на колесника.

През 1940 година Луфтвафе разполага с 1350 изтребителя Ме 109. 775 от тях са свалени по време на водената въздушна война с Кралските ВВС на Великобритания в т.н. Битка за Британия през 1940 година. До ноември 1941 година на Източния фронт са унищожени 1000 самолета. Този съкрушителен удар е направен от бойната авиация на СССР, защото тя е притежавала повече изтребители, отколкото Англия и Франция взети заедно. В заводите на Германия, Чехия, Унгария, Румъния и Испания са произведени около 40 000 изтребителя.

Конструкция

Me 109 е едноместен, едномоторен самолет-моноплан с двигател с вътрешно горене и водно охлаждане.

Изцяло метална конструкция с изключение на кормилните плоскости. Самолетът е използван в ролята на изтребител, изтребител-прехващач, а също и за щурмови самолет. Бронирано челно стъкло. Бронирана отзад седалка на пилота. Под седалката на пилота се намира основният горивен резервоар, брониран от задната си страна срещу стрелба от задна полусфера.

При аварийно напускане на самолета остъклението на кабината се изхвърля. Има много аварии с неопитни пилоти при излитане заради тесния коловоз на предните прибираеми колесници. В късната фаза на войната вертикалното кормило е с дървена конструкция.

Ме 109 е самолетът, на който е летял най-големият ас на всички времена Ерих Хартман. С него е свалил 352 противникови самолета.

Въоръжение

Оръжията на Me 109 са разположени на следните места в корпуса на самолета:

  • 1. Над двигателя - картечници, със синхронизирана стрелба спрямо въртенето на лопатите на винта
  • 2. Зад двигателя, дулото на оръжието е между цилиндровите глави на двигателя и преминава през кухия вал на редуктора на витлото
  • 3. Вградени в полукрилата
  • 4. В гондоли под полукрилата
  • 5. Неуправляеми ракети - под полукрилата

Варианти на въоръжението на Месершмит 109:

  • Me 109 E-3 - 2x20 mm оръдия MGFF, 2х60 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х1000 патрона
  • Me 109 F-2 - 1x15 mm картечница MG151, 1х200 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х500 патрона
  • Me 109 F-4 - 1х20 mm оръдие MG151/20, 1х150 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х500 патрона
  • Me 109 G-2 - 1x20 mm оръдие MG-151/20, 1х150 снаряда 2х7,9 mm картечници MG17, 2х500 патрона
  • Me 109 G-6 - 2x20 mm оръдия MG151/20 под крилете, 1х150 снаряда 2х13 mm картечници MG131, 2х300 патрона
  • Me 109 G-6/U4 - 1х30 mm оръдие MK108, 1х60 снаряда 2х13 mm картечници MG131, 2х300 патрона
  • Me 109 K-2 - 1x30 mm оръдие MK108, 1х60 снаряда 2х13 mm картечници MG131, 2х220 патрона

Me 109 в Българските въздушни войски

Бивш български Messerschmitt Bf 109G-2 в Музея на авиацията в Белград[1]

На въоръжение във Въздушните на Н.В. войски са постъпили 145 изтребителя Ме 109 вариант Е и G. Общият брой на този вид самолети не е уточнен, тъй като според различни източници Военновъздушните сили са получили и 19 броя изтребители Ме 109 Е, т.е. на въоръжение са били 164 самолета от този тип. На въоръжение е от 1940 г., когато са доставени първите 10 бр. Ме 109 Е-4 "Стрела". След април 1945 г. български пилоти и летища (в Божурище и Карлово) са използвани за прехвърляне на трофейни Ме 109 G-6, G-10 и учебно-бойни G-12.

  • Messerschmitt Bf 109 E-3a "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler-Benz DB-601A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 864 kw/1175 hp. Въоръжение 2х7,92 mm синхронни картечници и 2х20 mm крилни оръдия. 19 броя самолети са доставени през 1940 година.
  • Me 109 G-2 "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler — Benz DB 605 A-1, 12-цилиндров V-образен двигател с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Първите 16 изтребителя са доставени през м. март 1943 г.
  • Me 109 G-6 "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Поради по-големия размер на картечниците, монтирани над двигателя, е променен обтекателят на двигателя с характерни издутини, които го отличават от другите варианти на модификацията G. Двигателят е DB 605 A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Самолетите са подарък от Луфтвафе в края на 1943 година. Общият им брой е 28.
  • Ме 109 G-4 "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител с модерно родиооборудване и възможности за оборудване с аерофотокамера. Използва се и като разузнавателен самолет (вариант G-4/R и G-4/R2). Двигателят е същия както при G-2. Официално този вариант самолети не са доставяни за Българските въздушни войски и броят им не е уточнен. При обмяната на самолети, подлежащи на ремонт в завод в Румъния, вместо предадените G-2 са върнати G-4 през 1944 година. Предадените в България самолети не са окомплектовани с фототехника.

Технически характеристики на Me 109 G-2

  • Дължина - 8,94 m
  • Височина - 3,20 m
  • Разпереност - 9,92 m
  • Носеща площ - 16,20 m2
  • Маса, празен - 2 520 kg; (2 600 kg за Me 109 G-6)
  • Маса, стартова - 3 150 kg; (3 200 kg за Ме 109 G-6)
  • Скорост, максимална - 623 km/h; (630 km/h за Me 109 G-6)
  • Скорост крейсерска - 525 km/h; (520 km/h за Me 109 G-6)
  • Таван - 11 000 m; (12 100 m за Me 109 G-6)
  • Далечина на полета - 725 km; (650 km за Me 109 G-6)

Литература

  • Семерджиев, Стефан, Луфтвафе възход и крах, издателство "Еър Груп 2000", София, 2000.
  • Бориславов, И., Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945, част втора, издателство "Еър Груп 2000", София, 2001.
  • Недялков, Димитър. История на българската военна авиация. Военно издателство, София, 2012 г.

Източници

  1. Музей на авиацията в Белград, официален сайт, Messerschmitt Bf 109Ga-2. Посетен на 22.04.2015.

Външни препратки

  • Месершмит Bf 109 с регистрация на Въздушните на Негово Величество войски в полет [1]
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация