Разлика между версии на „40 Народно събрание“

Направо към навигацията Направо към търсенето
местене тук от Правителство на Сергей Станишев, текст на потребител Denis Marinov; др. малки
(местене тук от Правителство на Сергей Станишев, текст на потребител Denis Marinov; др. малки)
'''40-тоото народно събрание''' е [[НС|народното събрание]], [[Парламентарни избори в България 2005|избрано]] на [[25 юни]] [[2005]] и свикано на [[11 юли]] 2005 година. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 година. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] по договор сключен от предишното правителство. Преди него40-ото се провежда [[39 Народно събрание]], а след него - [[41 Народно събрание]].
 
Във [[вътрешна политика|вътрешната си политика]], тозиТози парламент остава в историята със създаването на т.нар. [[Тройна„Тройна коалиция]]коалиция“ и [[Правителство на БългарияСергей (86)Станишев|правителство]]Правителството сна премиер - [[Сергей Станишев]], аи във [[външна политика|външната политика]] - с приеманетовъвеждането на т.нар. [[Пражкаплосък декларацияданък]] от България10% върху доходите.
 
Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия - [[ГЕРБ]].
 
== Парламентарно представени сили ==
При проведените на [[25 юни]] [[2005]] г. [[Парламентарни избори в България 2005|редовни парламентарни избори]] управляващата до тогава партия [[НДСВ]] получава едва 19,91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в [[Народното събрание]]. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на [[България]] – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличието на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „[[Коалиция за България]]“ (с водеща партия [[Българска социалистическа партия|БСП]]) печели най-много гласове на избиратели – 31,17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,45%, които съответстват на 34 народни представители).<ref name="Encyclopedy">{{цураков|404-410}}</ref>
 
В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – [[Обединени демократични сили]] (ОДС), коалиция „[[Атака (партия)|Атака]]“, [[Демократи за силна България]] и [[Български народен съюз]] ([[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|БЗНС]] с председател [[Анастасия Мозер]], [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] и [[Съюз на свободните демократи]]). За първи път в най-новата история на България в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.<ref name="Encyclopedy"/>
 
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БЗНС – 13. Резултатите от участието в избори коалиция „Атака“, се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайнолеви, така и на крайнодесни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „Атака“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта и участието на българските войски в [[Ирак]] и др.<ref name="Encyclopedy"/>
 
{| class="prettytable" rules="all"

Навигация