Министерство на културата на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълване
Ред 1: Ред 1:
'''Министерството на културата''' (МК) е българска [[държавна]] [[институция]], която се оглавява от политическо лице, член на [[правителство]]то на [[Народна Република България]] (1954-1957) и [[Република България]] (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Под негова юрисдикция са [[паметник на културата|паметниците на културата]], [[музей|музеите]], историческите забележителности, [[театър|театрите]], [[опера]]та, [[балет]]ът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във [[Варна]], ''Националните училища за фолклорни изкуства'' в [[Котел]], [[Широка лъка]] и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на [[култура]]та, издава лицензи за защита на [[авторско право|авторското и сродните му права]], контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.
'''Министерството на културата''' (МК) е българска [[държавна]] [[институция]] с ранг на [[министерство]], която се оглавява от политическо лице, член на [[правителство]]то на [[Народна Република България]] (1954-1957) и [[Република България]] (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Под негова юрисдикция са [[паметник на културата|паметниците на културата]], [[музей|музеите]], историческите забележителности, [[театър|театрите]], [[опера]]та, [[балет]]ът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във [[Варна]], ''Националните училища за фолклорни изкуства'' в [[Котел]], [[Широка лъка]] и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на [[култура]]та, издава лицензи за защита на [[авторско право|авторското и сродните му права]], контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.


== История ==
== История ==
Министерството на културата води началото си от основаната през [[1941]] година '''Дирекция на националната пропаганда'''. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на [[Втора световна война|Втората световна война]] и има за цел да координира работата на [[цензура]]та и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 79-80}}</ref>
Министерството на културата води началото си от основаното през 1944 година [[министър на пропагандата|Министерство на информацията и изкуствата]] (МИИ). То е създадена като предшественик на [[министър на пропагандата|Министерство на пропагандата]] и има за цел да координира работата на [[цензура]]та и да ръководи информацията и изкуствата във военновременните условия. Министерството е пряко подчинена на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър.<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 79-80}}</ref>


За първи път се създава на [[6 февруари]] [[1954]] г., след разделяне на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] на Министерство на културата (МК) и [[министър на образованието и науката|Министерство на народната просвета]], което съществува до 1 февруари 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата (с Указ № 59). През 1963 г. е създаден [[Комитет за култура и изкуство]] с ранг на [[министерство]], който през 1966 г. е преименуван в [[Комитет за изкуство и култура]] (КИК), а през 1977 в [[Комитет за култура]] (КК). На [[16 февруари]] [[1990]] г. е създадено Министерство на културата (МК), което в периода януари — юни 1993 г. отново е обединено в [[министър на образованието и науката|Министерство на образованието, науката и културата]] (на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България). С Постановление на МС от [[19 юли]] [[1993]] г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се [[тоталитаризъм|тоталитарен]] режим тя продължава да функционира и след края на войната - като Министерство на пропагандата (1944-1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945-1947), [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (1947-1954).


През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е ''Колегиумът на министерството''. От 23 февруари 2005 г. МК поема ресора на туризма от [[министър на икономиката|Министерството на икономиката]] и се преструктурира в Министерство на културата и туризма (МКТ).
Създадено е на [[6 февруари]] [[1954]] г., след разделне на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] на Министерство на културата и [[Министерство на народната просвета]], което съществува до 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден '''Комитет за култура и изкуство''' с ранг на [[министерство]], който през 1966 г. е преименуван в '''Комитет за изкуство и култура''', а през 1977 в '''Комитет за култура'''. На [[16 февруари]] [[1990]] г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари — юни 1993 г. отново е обединено в [[Министерство на образованието, науката и културата]]. С Постановление на МС от [[19 юли]] [[1993]] г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.


С решение на Народното събрание от [[16 август]] [[2005]] г. министерството отново става Министерство на културата (МК).<ref>МК. [http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Институционалните промени в системата на управление на културата] на сайта на Министерски съвет.</ref>
През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е ''Колегиумът на министерството''. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в '''Министерство на културата и туризма'''.


== Структура ==
С решение на Народното събрание от [[16 август]] [[2005]] г. министерството отново е Министерство на културата.<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Институционалните промени в системата на управление на културата.] - mc.government.bg</ref>
[[File:Ministry of Culture in Sofia 2012 IMG 1711.jpg|мини|Входа на сградата към Министерството на културата, 2012 г.]]
Към 12 септември 2015 г. министерството има следната структура:
* Дирекция „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“
* Дирекция „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“
* Специализирана администрация
** Дирекция „Театър, вариететно и цирково изкуство“
** Дирекция „Музика и танц“
** Дирекция „Книга и библиотечно дело“
** Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“
** Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“
** Дирекция „Регионални културни дейности“
** Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество“
** Дирекция „Авторско право и сродните му права“
** Дирекция „Правна и управление на собствеността“.


== Ръководство ==
=== Административна структура ===
{{основна|Списък на министрите на културата на България}}
Министерството на културата има две общи дирекции: „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“, „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“, както и девет дирекции от специализираната администрация: „Театър, вариететно и цирково изкуство“; „Музика и танц“; „Книга и библиотечно дело“; „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“; „Инспекторат за опазване на културното наследство“; „Регионални културни дейности“; „Европейска интеграция и международно сътрудничество“; „Авторско право и сродните му права“; „Правна и управление на собствеността“.
* Министър: [[Вежди Рашидов]], скулптор


; Ръководство
* Министър: [[Вежди Рашидов]], скулптор
* Зам.-министър: [[Бони Петрунова]], историк
* Зам.-министър: [[Бони Петрунова]], историк
* Зам.-министър: [[Боил Банов]], режисьор
* Зам.-министър: [[Боил Банов]], режисьор
* Началник кабинета: [[Ива Петрони]]

* Парламентарен секретар: [[Весела Щерева]]
== Министри ==
* Главен секретар: Стоян Стоянов
=== Министри на културата (1991-1992) ===
* Директор на „Връзки с обществеността и комуникации“: [[Радка Петрова]]
{{министър начало}}
{{министър|79|[[Елка Константинова]]|[[8 ноември]] [[1991]]|[[30 декември]] [[1992]]|Радикалдемократическа партия}}
{{министър край}}

=== Министри на образованието, науката и културата (1992-1993) ===
{{министър начало}}
{{министър|80|[[Марин Тодоров (политик)|Марин Тодоров]]|[[30 декември]] [[1992]]|[[23 юни]] [[1993]]|}}
{{министър край}}

=== Министри на културата (1993-2005) ===
{{министър начало}}
{{министър|80|[[Ивайло Знеполски]]|[[23 юни]] [[1993]]|[[17 октомври]] [[1994]]|}}
{{министър|81|[[Ивайло Знеполски]]|[[17 октомври]] [[1994]]|[[26 януари]] [[1995]]|}}
{{министър|82|[[Георги Костов (композитор)|Георги Костов]]|[[26 януари]] [[1995]]|[[10 юни]] [[1996]]|БСП}}
{{министър|82|[[Иван Маразов]]|[[10 юни]] [[1996]]|[[12 февруари]] [[1997]]|БСП}}
{{министър|83|[[Емил Табаков]]|[[12 февруари]] [[1997]]|[[21 май]] [[1997]]|СДС}}
{{министър|84|[[Емма Москова]]|[[21 май]] [[1997]]|[[24 юли]] [[2001]]|СДС}}
{{министър|85|[[Божидар Абрашев]]|[[24 юли]] [[2001]]|[[23 февруари]] [[2005]]|НДСВ}}
{{министър край}}

=== Министри на културата и туризма (2005) ===
{{министър начало}}
{{министър|85|[[Нина Чилова]]|[[23 февруари]] [[2005]]|[[17 август]] [[2005]]|НДСВ}}
{{министър край}}

=== Министри на културата (2005-…) ===
{{министър начало}}
{{министър|86|[[Стефан Данаилов]]|[[17 август]] [[2005]]|[[27 юли]] [[2009]]|БСП}}
{{министър|87|[[Вежди Рашидов]]|[[27 юли]] [[2009]]|[[13 март]] [[2013]]|ГЕРБ}}
{{министър|88|[[Владимир Пенев]]|[[13 март]] [[2013]]|[[29 май]] [[2013]]|}}
{{министър|89|[[Петър Стоянович]]|[[29 май]] [[2013]]|[[6 август]] [[2014]]|БСП}}
{{министър|90|[[Мартин Иванов (историк)|Мартин Иванов]]|[[6 август]] [[2014]]|[[7 ноември]] [[2014]]|}}
{{министър|91|[[Вежди Рашидов]]|[[7 ноември]] [[2014]]||ГЕРБ}}
{{министър край}}


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.mc.government.bg/ Министерство на културата, официална уебстраница] - www.mc.government.bg
* [http://www.mc.government.bg/ Министерство на културата], Официален сайт


== Източници ==
== Литература ==
* Методиев, Веселин, Лъчезар Стоянов - съставители. ''Българските държавни институции 1879-1986 г.'': Енциклопедичен справочник. София, 1987 г., стр. 106-107.
* Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879-1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106-107.
* Ташев, Ташо В. ''Министрите на България 1879-1999''. Енциклопедичен справочник, София 1999 г., стр. 588-592, 670.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references/>
<references/>
{{нормативен контрол|TYP=p|GND=|VIAF=143163395|LCCN=n/87/850935|NLI=000026349|NUKAT=n01073236|NLP=a16115211}}

[[Категория:Министерства в България|Култура]]
[[Категория:Министерства в България|Култура]]
[[Категория:Министерства на културата|България]]
[[Категория:Министерства на културата|България]]

Версия от 21:22, 12 септември 2015

Министерството на културата (МК) е българска държавна институция с ранг на министерство, която се оглавява от политическо лице, член на правителството на Народна Република България (1954-1957) и Република България (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Под негова юрисдикция са паметниците на културата, музеите, историческите забележителности, театрите, операта, балетът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Националните училища за фолклорни изкуства в Котел, Широка лъка и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.

История

Министерството на културата води началото си от основаното през 1944 година Министерство на информацията и изкуствата (МИИ). То е създадена като предшественик на Министерство на пропагандата и има за цел да координира работата на цензурата и да ръководи информацията и изкуствата във военновременните условия. Министерството е пряко подчинена на Министерския съвет, като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър.[1]

За първи път се създава на 6 февруари 1954 г., след разделяне на Комитета за наука, изкуство и култура на Министерство на културата (МК) и Министерство на народната просвета, което съществува до 1 февруари 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата (с Указ № 59). През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура (КИК), а през 1977 – в Комитет за култура (КК). На 16 февруари 1990 г. е създадено Министерство на културата (МК), което в периода януари — юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата (на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България). С Постановление на МС от 19 юли 1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.

През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. От 23 февруари 2005 г. МК поема ресора на туризма от Министерството на икономиката и се преструктурира в Министерство на културата и туризма (МКТ).

С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново става Министерство на културата (МК).[2]

Структура

Входа на сградата към Министерството на културата, 2012 г.

Към 12 септември 2015 г. министерството има следната структура:

  • Дирекция „Човешки ресурси, политика по доходите и административно- стопански дейност“
  • Дирекция „Стратегии и програми, програмно бюджетиране, управление на финансовите ресурси и финансово- счетоводни дейности“
  • Специализирана администрация
    • Дирекция „Театър, вариететно и цирково изкуство“
    • Дирекция „Музика и танц“
    • Дирекция „Книга и библиотечно дело“
    • Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства“
    • Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“
    • Дирекция „Регионални културни дейности“
    • Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Авторско право и сродните му права“
    • Дирекция „Правна и управление на собствеността“.

Ръководство

Външни препратки

Литература

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879-1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106-107.

Бележки

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 79-80.
  2. МК. Институционалните промени в системата на управление на културата на сайта на Министерски съвет.