Аврам Гачев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни
Ред 38: Ред 38:
{{СОРТКАТ:Гачев, Аврам}}
{{СОРТКАТ:Гачев, Аврам}}
[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
[[Категория:Български комунисти до 1944]]
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:Лагеристи в Гонда вода]]
[[Категория:Лагеристи в Гонда вода]]
[[Категория:Родени в Габрово]]
[[Категория:Родени в Габрово]]

Версия от 18:23, 13 септември 2015

Аврам Гачев
български политик

Роден
Починал
9 октомври 1941 г. (70 г.)
Народен представител в:
XXV ОНС   

Аврам Петков Гачев е български политик, местен деец на Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно на Работническата партия.

Биография

Роден е в Габрово на 28 март 1871 г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов, след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в Свищов, където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм.

Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса.

Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич, Балчик. В 1913 година Гачев със семейството си се установява окончателно във Варна.

В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.

През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено народно събрание от Варна.

Участва в спасяването на евреите в България.[1]

След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница.

Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до ЖП гарата (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.

Архивни материали

Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.

Бележки

  1. Мутафов, Владимир. Царят Обединител и спасяването на евреите в обединена България. // Media Times Review, април 2004 г., посетен на 14.03.2011 г. <http://www.mediatimesreview.com/april04/jewish.php>

Източници

  • Чакъров, Никола и др. (съст.). Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Партиздат, С., 1973, стр. 108.