Иван Козарев (комунист): Разлика между версии
Ред 24: | Ред 24: | ||
{{СОРТКАТ:Козарев, Иван}} |
{{СОРТКАТ:Козарев, Иван}} |
||
[[Категория:Български комунисти до 1944]] |
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]] |
||
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
||
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] |
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] |
Версия от 18:26, 13 септември 2015
- Тази статия е за партизанина. За просветния деец вижте Иван Козарев (просветен деец).
Иван Козарев | |
деец на БКП | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Добринище, Република България |
Иван Йорданов Козарев с псевдоним Балкан е деец на ВМРО (обединена) и БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Смятан е за първия партизанин в България. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.
Биография
Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища. Завършва прогимназия в родното си село. Член на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Разложкия край. След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г. През февруари 1941 г. минава в нелегалност.
На 27 юни 1941 г. край построеният от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става нелегален. Това става четири дни след началото на войната Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба.
На 26 юли 1941 г., заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.
Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринища от куршум на близкия му приятел и верен ятак Александър Пицин от Банско.[1]
Бележки
- ↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.