Сятища: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 58: Ред 58:
== Личности ==
== Личности ==
{{основна|Сятищани}}
{{основна|Сятищани}}
В 18 век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на [[Орлово въстание|Орловото въстание]] в 1770 година [[Георгиос Папазолис]], гръцкият учен [[Георгиос Русис]], охридският архиепископ [[Зосим II]], българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново [[Марко Павлов (фармацевт)|Марко Павлов]], гръцкият революционер, сподвижник на [[Ригас Велестинлис]] [[Теохарис Турундзияс]], гръцкият учен и историк [[Теодорос Манусис]] и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи [[Яня Костич]], андартските капитани [[Лазарос Кутулас]], [[Павлос Нерандзис]] и [[Трендафилос Самарас]], гръцкият просветен деец [[Теодорос Нацинас]], гръцките печатари [[Братя Маркидис Пулиу|братя Маркидис Пулиу]], гръцкият политик [[Маркос Нацинас]] и други.
В 18 век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на [[Орлово въстание|Орловото въстание]] в 1770 година [[Георгиос Папазолис]], гръцкият учен [[Георгиос Русис]], охридският архиепископ [[Зосим II]], българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново [[Марко Павлов (фармацевт)|Марко Павлов]], гръцкият революционер, сподвижник на [[Ригас Велестинлис]] [[Теохарис Турундзияс]], гръцкият учен и историк [[Теодорос Манусис]] и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи [[Яня Костич]], андартските капитани [[Лазарос Котуляс]], [[Павлос Нерандзис]] и [[Трендафилос Самарас]], гръцкият просветен деец [[Теодорос Нацинас]], гръцките печатари [[Братя Маркидис Пулиу|братя Маркидис Пулиу]], гръцкият политик [[Маркос Нацинас]] и други.


<center><gallery caption="">
<center><gallery caption="">
Ред 65: Ред 65:
Image: TheodorosNatsinas.jpg| Теодорос Нацинас.
Image: TheodorosNatsinas.jpg| Теодорос Нацинас.
Image: Georgios-Tsirsiotis.jpg| Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища.
Image: Georgios-Tsirsiotis.jpg| Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища.
Image: Lazaros Kotoulias2.jpg| Лазарос Кутулас и четник.
Image: Lazaros Kotoulias2.jpg| Лазарос Котуляс и четник.
</gallery></center>
</gallery></center>


Версия от 13:33, 15 септември 2015

Сятища
Σιάτιστα
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Гърция
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Западна Македония
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина904 m
Население5 642 души (2001)
Пощенски код503 00
Телефонен код24650-2
Официален сайтwww.siatista.gr
Сятища в Общомедия

Ся̀тища (изписване до 1945 година Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, Шаблон:Lang-el, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5 642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия.

География

Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали - Хора на север и Герания на юг.

История

В Османската империя

Демархията (кметството) в Сятища.

Смята се, че Сятища е основан преди Сисани - в XVI век. В края на XVII век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани.[1] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[2][3] В 1710 година е отворено гръцко училище.[4] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[5]

В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[6] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[3]

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[7]

В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[8]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

„ Градчето се състои от две махали - Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[9] “
Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[10]

По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[11]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[12] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[13]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

В 1963 година е разрушен старият храм „Свети Атанасий, Свети Безсребреници и Свети Антоний“, построен в XVII век, и е построен на ново при митрополит Поликарп Сисанийски и Сятищки.[14]

Личности

 Основна статия: Сятищани

В 18 век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Котуляс, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.

  • Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг.
    Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг.
  • Евангелос Статис.
    Евангелос Статис.
  • Теодорос Нацинас.
    Теодорос Нацинас.
  • Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища.
    Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища.
  • Лазарос Котуляс и четник.
    Лазарос Котуляс и четник.

Литература

  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85-118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247-248.
  2. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
  3. ↑ а б Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Посетен на 25 май 2014 г. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „Ιερός Ναός“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  4. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  5. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  6. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
  7. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  9. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137-138.
  10. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
  11. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  12. ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  13. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 276-277.
  14. ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 2015-01-04.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сятища&oldid=6867911“.