Стойко Стойков: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Стойко Стойков''' ([[26 октомври]] [[1912]], [[София]] – [[9 декември]] [[1969]], [[София]]) е български учен [[езиковед]], основоположник на българската [[диалектология]]. |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски”(1935). Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ( |
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски” ([[1935]]). Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [http://www.ibl.bas.bg/ Института за български език] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]). |
||
== Диалектология == |
== Диалектология == |
||
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му [http://titan.bsz-bw.de/bibscout/E-K/K/KY/KY1000-KY2435/KY2120-KY2435/KY.2120 “Българска диалектология”](1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002). Ценен принос са монографиите му “Банатският говор”(1967) и “Лексиката на банатския говор”(1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). |
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му [http://titan.bsz-bw.de/bibscout/E-K/K/KY/KY1000-KY2435/KY2120-KY2435/KY.2120 “Българска диалектология”] (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002). Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). |
||
== Фонетика == |
== Фонетика == |
||
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор”(1942) и “Увод в българската фонетика”(1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). |
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). |
||
== Лексикология== |
== Лексикология== |
||
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник”(1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник”(1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети. |
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него виж на адрес: |
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него виж на адрес: |
||
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Bibliotheca Slavica - Софийски университет] |
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Bibliotheca Slavica - Софийски университет] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences] |
* [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Български езиковеди|Стойков, Стойко]] |
[[Категория:Български езиковеди|Стойков, Стойко]] |
Версия от 23:35, 16 ноември 2006
Стойко Стойков | |
български езиковед | |
StoykoStoykov.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Работил в | Софийски университет |
Проф. Стойко Стойков (26 октомври 1912, София – 9 декември 1969, София) е български учен езиковед, основоположник на българската диалектология.
Биография
Завършил славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1935). Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).
Диалектология
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му “Българска диалектология” (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002). Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981).
Фонетика
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966).
Лексикология
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
Библиография
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него виж на адрес: