Дия (река): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q660208.
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Commons category → Шаблон:Commonscat
Ред 55: Ред 55:
Image: Thaya_080524_15.jpg|Долината на Тая, Австрия
Image: Thaya_080524_15.jpg|Долината на Тая, Австрия
</gallery></center>
</gallery></center>
{{Commons category|Thaya}}
{{Commonscat|Thaya}}


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 15:25, 22 септември 2015

Дия
Национален Парк по Поречието на Дия
Национален Парк по Поречието на Дия
Общи сведения
Местоположение Австрия,
 Чехия
Дължина311 km
Водосб. басейн13,419 km²
Отток43.9 m³/s
Начало
Място
311 kmШвайгерс (Австрийска Дия)
657.5 m н.в.
    Моравска Дия
Раабс-на-Дия
Дрозендорф-Цисерсдорф
Вранов-над-Дия
Хардег
Новемлинско водохранилище
    Свратка
    Йиглава
Вестоницко водохранилище
Парк Подийе
Зноймо
Лаа-на-Дия
Леднице
Бржецлав
0 kmМорава
148 m н.в.
Координати48°30′18.72″ с. ш. 15°17′33″ и. д. / 48.5052° с. ш. 15.2925° и. д.
Устие
Координати48°21′54″ с. ш. 16°33′44.64″ и. д. / 48.365° с. ш. 16.5624° и. д.
Дия в Общомедия

Дие (Тайя; Шаблон:Lang-cs, Шаблон:Lang-de[1]) – река в Централна Европа, десен приток на Морава. Образува се при град Раабс-ан-дер-Тайя след сливането на Австрийска (Немска) Дия и Моравска Дия. Дължината ѝ след тази точка достига 235,4 км, което я прави най-дългия приток на Морава.

Названието на реката произхожда от илирийски, където Дуяс означава «кипяща река»[2].

В средното си течение Дия е дълбока врязана в планинския релеф, като височината на бреговете ѝ достига 100 м. Такъв ландшафтен профил способства изграждането на многочислени средновековни замъци и крепости. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени язовири и водохранилища.

Дълбоката долина на реката се явява „сърце“ на националните паркове Тайятал в Австрия и Подийи в Чехия.

Язовири

Хидродинамика
Язовир название Височина на
водния стълб
Qav Q100 Qmax. Електро-
станция
Тип Qpp
Вранов 348,45 9.74m3s−1 260m3s−1 364m3s−1 18.9 MW РВЕЦ 45m3s−1
Зноймо 225,6 10.25m3s−1 280m3s−1 379m3s−1 1.4 WM ХКВЕЦ 12m3s−1
Горни Нове Млини 171,4 13.3m3s−1 290m3s−1 N/A N/A N/A N/A
Средни Нове Млини 170,35 40.9m3s−1 N/A N/A N/A N/A N/A
Долни Нове Млини 170,35 40.9m3s−1 820m3s−1 657m3s−1 2.4 MW РВЕЦ 48m3s−1

Източници

  1. Heinz Wiesbauer und Manuel Denner: Feuchtgebiete – Natur und Kulturgeschichte der Weinviertler Gewässer, Wien 2013 (herausgegeben vom Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft und dem Amt der niederösterreichischen Landesregierung, Abteilung Gewässerbau)
  2. Wenzel Carl Wolfgang Blumenbac: Neueste Landeskunde von Oesterreich unter der Ens, Band 1. Carl Reichard's Verlag, Güns 1834, S. 106
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дие“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​