Изолационизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Икона en → Шаблон:En икона
Ред 8: Ред 8:
== Определения ==
== Определения ==
Изолационизмът, като термин в политиката, винаги е бил въпрос на точна дефиниция.
Изолационизмът, като термин в политиката, винаги е бил въпрос на точна дефиниция.
* Според „Енциклопедия Британика“, изолационизмът е национална политика на отбягване на политически или икономически взаимоотношения с други страни.<ref>{{икона en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/296317/isolationism ''Encyclopædia Britannica'' online]</ref>
* Според „Енциклопедия Британика“, изолационизмът е национална политика на отбягване на политически или икономически взаимоотношения с други страни.<ref>{{En икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/296317/isolationism ''Encyclopædia Britannica'' online]</ref>
* В българският език, терминът е навлязъл от френски език, чрез думата ''isolationnisme'' — учение, според което мир и икономически напредък могат да се постигнат най-добре чрез изолирането на собствената страна от договори и съюзи с други страни.<ref>М. Филипова-Байрова и колектив. ''Речник на чуждите думи в българския език''. Издателство на Българската академия на науките. София. 1982 г. стр. 328</ref>
* В българският език, терминът е навлязъл от френски език, чрез думата ''isolationnisme'' — учение, според което мир и икономически напредък могат да се постигнат най-добре чрез изолирането на собствената страна от договори и съюзи с други страни.<ref>М. Филипова-Байрова и колектив. ''Речник на чуждите думи в българския език''. Издателство на Българската академия на науките. София. 1982 г. стр. 328</ref>
* Изолационизмът е доброволното въздържане на една държава от участие в политиката, свързана със сигурността, в дадена област на международните отношения, над която е способна да оказва влияние. Това въздържане може, и не трябва, да е абсолютно, но колкото по-слабо е то, толкова по-малка е причината политиката на страната да се нарича ''изолационизъм''. <ref>{{икона en}} Bear F. Braumoeller. ''The Myth of American Isolationism''. [http://www.wcfia.harvard.edu/sites/default/files/579__MythOfUSIsol.pdf стр.10]</ref>
* Изолационизмът е доброволното въздържане на една държава от участие в политиката, свързана със сигурността, в дадена област на международните отношения, над която е способна да оказва влияние. Това въздържане може, и не трябва, да е абсолютно, но колкото по-слабо е то, толкова по-малка е причината политиката на страната да се нарича ''изолационизъм''. <ref>{{En икона}} Bear F. Braumoeller. ''The Myth of American Isolationism''. [http://www.wcfia.harvard.edu/sites/default/files/579__MythOfUSIsol.pdf стр.10]</ref>


== Случаи на изолационизъм в историята ==
== Случаи на изолационизъм в историята ==
=== Китай ===
=== Китай ===
{{основна|Хай Джин}}
{{основна|Хай Джин}}
След експедициите на [[Джън Хъ]] през 14 век, външната политика на династията [[Мин]] в [[Китай]] става все по-изолационистка. Император [[Хун Ву]] е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия&nbsp;— през 1371 г.<ref>{{икона en}} Vo Glahn, Richard. [1996] (1996). Fountain of Fortune: money and monetary policy in China, 1000-1700. University of California Press. ISBN 0520204085</ref> Династията [[Цин (17-20 век)|Цин]], която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка.
След експедициите на [[Джън Хъ]] през 14 век, външната политика на династията [[Мин]] в [[Китай]] става все по-изолационистка. Император [[Хун Ву]] е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия&nbsp;— през 1371 г.<ref>{{En икона}} Vo Glahn, Richard. [1996] (1996). Fountain of Fortune: money and monetary policy in China, 1000-1700. University of California Press. ISBN 0520204085</ref> Династията [[Цин (17-20 век)|Цин]], която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка.


=== Япония ===
=== Япония ===
{{основна|Сакоку}}
{{основна|Сакоку}}
От 1641 до 1853 г., [[шогунат]]ът [[Токугава]] налага политика, наречена ''кайкин''. Тя забранява контактите с почти всички други държави. Все пак, идеята Япония да бъде напълно затворена, не се осъществява — всъщност, държавата поддържа ограничени търговски и дипломатически връзки с [[Китай]], [[Корея]], островите [[Рюкю]] и [[Нидерландия]].<ref>{{икона en}} Ronald P. Toby, ''State and Diplomacy in Early Modern Japan: Asia in the Development of the Tokugawa Bakufu'', Stanford, Calif.: Stanford University Press, (1984) 1991.</ref>
От 1641 до 1853 г., [[шогунат]]ът [[Токугава]] налага политика, наречена ''кайкин''. Тя забранява контактите с почти всички други държави. Все пак, идеята Япония да бъде напълно затворена, не се осъществява — всъщност, държавата поддържа ограничени търговски и дипломатически връзки с [[Китай]], [[Корея]], островите [[Рюкю]] и [[Нидерландия]].<ref>{{En икона}} Ronald P. Toby, ''State and Diplomacy in Early Modern Japan: Asia in the Development of the Tokugawa Bakufu'', Stanford, Calif.: Stanford University Press, (1984) 1991.</ref>


Културата на Япония се развива с ограничено влияние от останалия свят и има един от най-дългите периоди на мир в историята. По време на този период, страната, в Япония са изградени процъфтяващи градове и замъци и се увеличават потреблението на продукти от селското стопанство и вътрешната търговия,<ref>{{икона en}} Thomas C. Smith, ''The Agrarian Origins of Modern Japan'', Stanford Studies in the Civilizations of Eastern Asia, Stanford, Calif., 1959,: Stanford University Press.</ref> наемния труд, увеличава се грамотността и книгопечатането,<ref>{{икона en}} Mary Elizabeth Berry, ''Japan in Print: Information and Nation in the Early Modern Period'', Berkeley: University of California Press, 2006.</ref> поставящи основата за последваща модернизация, докато в същото време шогунатът запада.<ref>{{икона en}} Albert Craig, ''Chōshū in the Meiji Restoration'', Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1961; Marius B. Jansen, ''Sakamoto Ryōma and the Meiji Restoration'', Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1961.</ref>
Културата на Япония се развива с ограничено влияние от останалия свят и има един от най-дългите периоди на мир в историята. По време на този период, страната, в Япония са изградени процъфтяващи градове и замъци и се увеличават потреблението на продукти от селското стопанство и вътрешната търговия,<ref>{{En икона}} Thomas C. Smith, ''The Agrarian Origins of Modern Japan'', Stanford Studies in the Civilizations of Eastern Asia, Stanford, Calif., 1959,: Stanford University Press.</ref> наемния труд, увеличава се грамотността и книгопечатането,<ref>{{En икона}} Mary Elizabeth Berry, ''Japan in Print: Information and Nation in the Early Modern Period'', Berkeley: University of California Press, 2006.</ref> поставящи основата за последваща модернизация, докато в същото време шогунатът запада.<ref>{{En икона}} Albert Craig, ''Chōshū in the Meiji Restoration'', Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1961; Marius B. Jansen, ''Sakamoto Ryōma and the Meiji Restoration'', Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1961.</ref>


=== САЩ ===
=== САЩ ===
Изолационизмът е често повтаряща се тема в политиката на САЩ, която намира място в [[Прощална реч на Джордж Вашингтон|прощалната реч на Джордж Вашингтон]] - първия президент на страната, и в доктрината Монро от началото на 19 век. Терминът често се използва и за политическата атмосфера в САЩ през 30-те години на 20 век. Провалът на интернационализма на президента [[Удроу Уилсън]] (виж [[Четиринадесетте точки на Уилсън]]), либералната опозиция на войната като инструмент на политиката, както и суровия ефект от [[Голямата депресия]], са сред причините за нежеланието на американците да се замесват с нарастването на [[фашизъм|фашизма]] в [[Европа]].<ref> {{икона en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/296317/isolationism ''Encyclopædia Britannica'' online]</ref>
Изолационизмът е често повтаряща се тема в политиката на САЩ, която намира място в [[Прощална реч на Джордж Вашингтон|прощалната реч на Джордж Вашингтон]] - първия президент на страната, и в доктрината Монро от началото на 19 век. Терминът често се използва и за политическата атмосфера в САЩ през 30-те години на 20 век. Провалът на интернационализма на президента [[Удроу Уилсън]] (виж [[Четиринадесетте точки на Уилсън]]), либералната опозиция на войната като инструмент на политиката, както и суровия ефект от [[Голямата депресия]], са сред причините за нежеланието на американците да се замесват с нарастването на [[фашизъм|фашизма]] в [[Европа]].<ref> {{En икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/296317/isolationism ''Encyclopædia Britannica'' online]</ref>


=== Парагвай ===
=== Парагвай ===

Версия от 15:51, 22 септември 2015

Изолационизъм е термин, обозначаващ направление във външната политика на дадена държава, което комбинира ненамеса във военните дела на други държави и политика на икономически национализъм (протекционизъм). Включва:

  1. Ненамеса – Политическите лидери избягват влизането в съюзи с други нации, като и всички военни дейстния, които не са свързани с директната защита на териториалната цялост на страната.
  2. Протекционизъм – Поставят се законови бариери на външната търговия и култулния обмен с други страни. В икономиката съответно, изолационизмът води до автаркия — състояние, при което външния товарооборот е сведен до минимум.

Терминът изолационизъм може да се използва в различен контекст, в качеството на антоним на понятията като колаборационизъм, интернационализъм и други. В днешно време пример за изолация е Северна Корея — политиката Чучхе.

Определения

Изолационизмът, като термин в политиката, винаги е бил въпрос на точна дефиниция.

  • Според „Енциклопедия Британика“, изолационизмът е национална политика на отбягване на политически или икономически взаимоотношения с други страни.[1]
  • В българският език, терминът е навлязъл от френски език, чрез думата isolationnisme — учение, според което мир и икономически напредък могат да се постигнат най-добре чрез изолирането на собствената страна от договори и съюзи с други страни.[2]
  • Изолационизмът е доброволното въздържане на една държава от участие в политиката, свързана със сигурността, в дадена област на международните отношения, над която е способна да оказва влияние. Това въздържане може, и не трябва, да е абсолютно, но колкото по-слабо е то, толкова по-малка е причината политиката на страната да се нарича изолационизъм. [3]

Случаи на изолационизъм в историята

Китай

 Основна статия: Хай Джин

След експедициите на Джън Хъ през 14 век, външната политика на династията Мин в Китай става все по-изолационистка. Император Хун Ву е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия — през 1371 г.[4] Династията Цин, която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка.

Япония

 Основна статия: Сакоку

От 1641 до 1853 г., шогунатът Токугава налага политика, наречена кайкин. Тя забранява контактите с почти всички други държави. Все пак, идеята Япония да бъде напълно затворена, не се осъществява — всъщност, държавата поддържа ограничени търговски и дипломатически връзки с Китай, Корея, островите Рюкю и Нидерландия.[5]

Културата на Япония се развива с ограничено влияние от останалия свят и има един от най-дългите периоди на мир в историята. По време на този период, страната, в Япония са изградени процъфтяващи градове и замъци и се увеличават потреблението на продукти от селското стопанство и вътрешната търговия,[6] наемния труд, увеличава се грамотността и книгопечатането,[7] поставящи основата за последваща модернизация, докато в същото време шогунатът запада.[8]

САЩ

Изолационизмът е често повтаряща се тема в политиката на САЩ, която намира място в прощалната реч на Джордж Вашингтон - първия президент на страната, и в доктрината Монро от началото на 19 век. Терминът често се използва и за политическата атмосфера в САЩ през 30-те години на 20 век. Провалът на интернационализма на президента Удроу Уилсън (виж Четиринадесетте точки на Уилсън), либералната опозиция на войната като инструмент на политиката, както и суровия ефект от Голямата депресия, са сред причините за нежеланието на американците да се замесват с нарастването на фашизма в Европа.[9]

Парагвай

Веднага след постигането на независимостта на страната, от 1814 г. Парагвай е управляван от диктатора Хосе де Франсия, който затваря границите и забранява търговията и всякакви други отношения с останалия свят — положение, котео остава до смъртта му през 1840 г.

Корея

През 1863 г. на 12-годишна възраст, Ли Дже Хуан заема трона на династията Чосон. Баща му, регентът Кейо Теуонкун, управлява вместо него, до навършването му на пълнолетие. През 60-те години на 19 век, Теуонкун е основния защитник на изолационизма и преследването на корейски и чуждестранни католици — политики, които водят директно до френската кампания през 1866 г. и военна експедиция на САЩ — през 1871 г.

Бутан

Преди 1999 г., в държавата Бутан има забрана на телевизията и интернета, за да се запазят културата, развитието и идентичността на страната. Все пак, крал Джигме Синге Вангчук вдига забраната. Неговият син — Джигме Хесар Намгиал Вангчук, е избран за крал, като Бутан е превърнат в конституционна монархия.

Северна Корея

 Основни статии: Външна политика на Северна Корея и Чучхе

След Корейската война и прекратяването на военните действия през 1953 г., правителството на Северна Корея поема курс на изолационизъм, превръщайки се в едно от най-авторитарните общества. Юридически, страната все още е в състояние на война с Южна Корея и Запада. Страната поддържа близки отношения с Китай и ограничава отношенията с други страни. Забранени са всякакви южнокорейски, американски медии и стоки, както и такива на други държави (включително вестници, видеоигри и т.н.) и търговията с тях се счита за незаконна.

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Шаблон:En икона Encyclopædia Britannica online
  2. ↑ М. Филипова-Байрова и колектив. Речник на чуждите думи в българския език. Издателство на Българската академия на науките. София. 1982 г. стр. 328
  3. ↑ Шаблон:En икона Bear F. Braumoeller. The Myth of American Isolationism. стр.10
  4. ↑ Шаблон:En икона Vo Glahn, Richard. [1996] (1996). Fountain of Fortune: money and monetary policy in China, 1000-1700. University of California Press. ISBN 0520204085
  5. ↑ Шаблон:En икона Ronald P. Toby, State and Diplomacy in Early Modern Japan: Asia in the Development of the Tokugawa Bakufu, Stanford, Calif.: Stanford University Press, (1984) 1991.
  6. ↑ Шаблон:En икона Thomas C. Smith, The Agrarian Origins of Modern Japan, Stanford Studies in the Civilizations of Eastern Asia, Stanford, Calif., 1959,: Stanford University Press.
  7. ↑ Шаблон:En икона Mary Elizabeth Berry, Japan in Print: Information and Nation in the Early Modern Period, Berkeley: University of California Press, 2006.
  8. ↑ Шаблон:En икона Albert Craig, Chōshū in the Meiji Restoration, Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1961; Marius B. Jansen, Sakamoto Ryōma and the Meiji Restoration, Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1961.
  9. ↑ Шаблон:En икона Encyclopædia Britannica online
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isolationism“ и страницата „Изоляционизм“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Изолационизъм&oldid=6883863“.