Вълшебната флейта: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Опери на В. А. Моцарт; Добавяне на Категория:Опери на Волфганг Амадеус Моцарт, ползвайки HotCat |
м Шаблон:Listen → Шаблон:Слушайте |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
[[Картинка:Papageno.jpg|250px|ляво|thumb|Изображение на [[Емануел Шиканедер]] като Папагено в операта „Вълшебната флейта“]] |
[[Картинка:Papageno.jpg|250px|ляво|thumb|Изображение на [[Емануел Шиканедер]] като Папагено в операта „Вълшебната флейта“]] |
||
{{Слушайте |
|||
{{listen |
|||
| filename = Magic Flute Overture.ogg |
| filename = Magic Flute Overture.ogg |
||
| title = Увертюра към "Вълшебната флейта" |
| title = Увертюра към "Вълшебната флейта" |
Версия от 17:52, 22 септември 2015
- За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).
Вълшебната флейта | |
Композитор | Волфганг Амадеус Моцарт |
---|---|
Либретист | Емануел Шиканедер |
Жанр | зингшпил |
Действия | 2 |
Премиера | 30 септември 1791, Фрайхаус театър |
Действащи лица | |
Тамино - тенор Папагено - баритон | |
Вълшебната флейта в Общомедия |
|
|||||||||||||
Проблеми при слушането на файловете? Вижте media help. |
„Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.
Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата - на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.
В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.
Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.
Бележки
- ↑ Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).
|