Иван Богданов (писател): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Нормативен контрол
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Др → Шаблон:Дата на раждане
Ред 6: Ред 6:
| псевдоним =
| псевдоним =
| фон =
| фон =
| дата на раждане = {{др|1910|5|3|1}}
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1910|5|3|1}}
| място на раждане = [[Велико Търново|Търново]], [[България]]
| място на раждане = [[Велико Търново|Търново]], [[България]]
| дата на смърт = {{дсг|1992|08|06|1910|05|03|1}}
| дата на смърт = {{дсг|1992|08|06|1910|05|03|1}}

Версия от 18:30, 22 септември 2015

Иван Богданов
Роден3 май 1910 г.(1910-05-03)
Починал6 август 1992 г. (на 82 г.)
Националност България
Жанрроманизирана биография

Иван Богданов е български писател, историк, архивист и библиограф.

Биография

Иван Генчев Богданов е роден на 3 май 1910 г. в гр. Търново. През 1929 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1936 г. право в Софийския университет. Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946–1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. През 1946 г. издава политическата си книга „Между примирието и мира”, която в същността си е беседа с фиктивен опонент – комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 г.

Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“ и др.

Иван Богданов е автор на монографии за бележити исторически личности и събития, както и на романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена и много други.

Един от основателите на Съюза на свободните писатели (1990).

Баща на професора по класическа филология и създател на Нов български университет Богдан Богданов.

Умира на 6 август 1992 г.

Признание

На 17 май 2010 г. департамент „Нова българистика“ и Центърът за документи и архивни фондове към Нов български университет организират Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов.[1], [2] В Нов български университет 2010 г. е обявена за Година на Иван Богданов. В Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е открита изложба, курирана от Националния литературен музей.[3]

Библиография

Информацията подлежи на допълване.

Романизирани биографии

  • Климент Охридски. София, 1967.
  • Василий Врач. София: Народна младеж, 1968, 210 стр.
    • Василий Врач. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1988, 226 стр.
  • Патриарх Евтимий. София: Отечествен фронт, 1970, 263 стр.
  • Д-р Никола Пиколо. Биография. София, 1972.
  • Авицена. София: Медицина и физкултура, 1974, 188 стр.
    • Авицена. 2 изд., София, 1977.
  • Симеон Велики. Епоха и личност. София: Народна просвета, 1975, 250 стр.
  • Хан Аспарух. София: Отечествен фронт, 1975, 295 стр.
    • Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1981, 260 стр.
  • Другото лице на Леонардо да Винчи. Исторически очерк. София: Медицина и физкултура, 1979, 206 стр.
  • Хан Крум. Романизован животопис. София: Народна младеж, 1980, 189 стр.
  • Кирил и Методий. Романизован животопис. София: Български писател, 1987, 270 стр.
  • Александър Македонски. Романизована биография. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988, 308 стр.
  • Боян Магесник. Романизован животопис. София: Отечество, 1989, 211 стр.

История, краезнание

  • Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател. София: Хемусъ, 1940, 226 стр.
  • Няколко думи върху добиването на лични сведения за нуждите на литературното изследване (Първи проносъ къмъ изворознанието). София: Печатница "Т. Т. Драгиевъ" и с-ие, 1940, 24стр.
  • Стоян Михайловски. Поет, трибун и мислител. София, 1947.
  • Спътници на първенците. София, 1960.
  • Забравени реалисти. София, 1960.
  • Чудомир. Литературно-критически очерк. София, 1961.
  • Жанровото многообразие на литературата. София, 1962.
  • Българската комедия — развой и съвременно състояние. София, 1962.
  • От наблюдение към творчество. София, 1963.
  • Елин Пелин — художник на българското село. Очерк. София, 1964.
  • Живият въглен на словото. София: Народна просвета, 1965, 92 стр.
  • И те са хора. Трагикомични истории с български писатели. София: Профиздат, 1965.
  • Критика и антикритика: Литературни въпроси. София: Народна просвета, 1967, 309 с.
  • Велико Търново. Градът-чудо. София: Отечествен фронт, 1968, 78 стр.
  • Български твърдини. София: Народна просвета, 1971, 166 стр.
  • Прабългари. Произход, етническо своеобразие, исторически път. София: Народна просвета, 1976, 245 стр.
  • По българската земя (исторически пътепис). София: Медицина и физкултура, 1976, 229 стр.
  • Трявна през Възраждането. Исторически принос. София: Отечествен фронт, 1977, 215 стр.
  • Безсмъртни слова. София: Отечествен фронт, 1980, 320 стр.
  • Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки. София: Отечествен фронт, 1981, 122 стр.
  • Залог за историческо безсмъртие. Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София: Отечествен фронт, 1985, 215 стр.
  • Веда Словена и нашето време. София, 1991.

Речници, справочна литература

  • Речник на българските псевдоними. София, 1961.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Наука и изкуство, 1978, 575 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 3 изд. София, 1989.
  • Българската литература в дати и характеристики 817-1965. София: Народна просвета, 1966, 632 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 1. София: Народна просвета, 1969, 549 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 2. София: Народна просвета, 1970, 694 стр.
  • Българска литературна периодика. София: Отечествен фронт, 1972, 380 стр.
    • Българска литературна периодика. 2 изд. София: Литературен форум, 1995, 399 стр.
  • Българската книга през вековете. Издателство: Народна просвета, 1978, 320 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Петър Берон, 1989, 528 стр.
  • Тринадесет века българска литература. София: Наука и изкуство, 1983, 1074 стр.
  • Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, 495 стр.

Източници

Външни препратки