Битка при Дерманци: Разлика между версии
Това "сръбската марионетка" сигурно некой във Виена го е измислил, а пък друг го повтаря като папагал. |
м Шаблон:Инфокутия военен конфликт → Шаблон:Военен конфликт |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране}} |
{{обработка|форматиране}} |
||
{{ |
{{Военен конфликт |
||
|име=Битка при Дерманци |
|име=Битка при Дерманци |
||
|конфликт= |
|конфликт= |
Версия от 19:04, 22 септември 2015
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Битка при Дерманци | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1336 | ||
Място | Дерманци, Търновско царство | ||
Резултат | победа за Иван Александър | ||
Територия | Търновско царство | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Битката при Дерманци е династична битка за власт между търновския цар Иван Александър и видинския цар Белаур.
Белаур се застъпва са царските права на цар Иван Стефан.
Предистория
През 1331 г. след държавен преврат срещу Търновския цар Иван Стефан начело на Търновското царство застава Иван Александър.
Белаур, чичото на сваления цар, отцепва Видинско в отделно царство, която традиция е предходна и следваща с цар Иван Срацимир. Веднага започва военен поход, който бележи значителни успехи, както се споменава в Лондонското евангелие:
„ | И той (Белаур) завзе много укрепени градове... така също и Бдин и цялото Подунавие, даже и до Морава... |
“ |
Развой на битката
Дълго съпротивата е просто дефанзивна, но през 1336 г. търновската войска потегля заедно с 2000 татари на поход. Белаур ги пресреща край днешното село Дерманци, където се разиграва битката. Общо около 10 000 търновски войници се изправят срещу неизвестната по брой Белаурова войска. В нея пада сам съсечен видинският владетел, а войската му е разбита.
Последици
Последиците за Видинското царство са лоши. Веднага след тази битка Иван Александър поема пряко управлението на областта, докато не установява за цар във Видин сина си от влахинята Теодора.