Велико московско княжество: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Травустъ Бъялски (б.), към версия на Drzewianin |
м Шаблон:Флаг → Шаблон:Флагче |
||
Ред 113: | Ред 113: | ||
|население-гъстота-място = |
|население-гъстота-място = |
||
|валута = |
|валута = |
||
|днес_част = {{ |
|днес_част = {{Флагче|Русия}} [[Русия]] |
||
|забележки = |
|забележки = |
||
}} |
}} |
Версия от 20:24, 22 септември 2015
Велико московско княжество Великое княжество Московское | |
1263 – 1547 | |
Московското княжество през 1500 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Москва |
Официален език | руски |
Религия | православие |
Форма на управление | монархия |
Династия | Рюрикови |
Велик княз | |
1533-1547 | Иван IV (последен) |
Законодателна власт | Болярска дума |
История | средновековие |
Основаване на княжеството | 1263 |
Велико княжество | 1363 |
независимост от Златната орда | 1480 |
Начало на Руското царство | 22 октомври 1547 |
Площ | |
Общо (през 1547) | 3 000 000 km2 |
Население | |
Преброяване | 6 000 000 |
| |
Днес част от | Русия |
Велико московско княжество в Общомедия |
Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи управлявани от княза на Москва се превръщат постепенно в център и териториално ядро около който се и изгражда Руското царство в североизточните древноруски земи.
История
Първият княз на Моска е синът на Всеволод III – Владимир, който през 1213 за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжесто. От 1247 до 1248 княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 Александър Невски завещава Москва на синът си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството остава зависимо от тях. През 1327 се организира Тверско въстание, в което Москва участва на страната на златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Русия се опълчват на монголското влиание. В 1376 Московското и Суздалското княжество започва поход срещу Волжка България, който се оказва успешен. Волжките българи са принудени да плащат данък на московският княз.
През 1380 Дмитрий и неговите съюзници побеждават златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай.
Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на 15 век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенникът на княз Василий I – Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрация и така започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.
През октомври 1477 Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада под обсада и на 15 януари 1478 официално е присъединен към княжеството. През 1480 Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга.
След това Литовското и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите били принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладяни Псковската република и Рязан. През 1519 кримското ханство напада Москва. През 1530 се ражда първородният син на Василий – Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.