Обсада на Зара: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Задар; Добавяне на Категория:История на Задар, ползвайки HotCat
Ред 37: Ред 37:


[[Категория:История на Задар]]
[[Категория:История на Задар]]
[[Категория:История на Далмация]]
[[Категория:Кръстоносни походи]]
[[Категория:Обсади|Зара]]
[[Категория:Обсади|Зара]]

Версия от 13:07, 24 септември 2015

Обсада на Зара (1202)
част от международен търговски спор, Четвърти кръстоносен поход
графика от Гюстав Доре
Информация
Период10-23 ноември 1202
МястоЗара
Резултатразграбване със залез на търговското издигане и мощ на Зара
Страни в конфликта
участниците в Четвъртия кръстоносен походжителите на Зара и кралство Унгария
Командири и лидери
Бонифаций Монфератски и под егидата на Енрико Дандоло и Балдуин Iпод егидата на Имре (крал на Унгария)
Жертви и загуби
Карта
Обсада на Зара в Общомедия

Обсадата на Зара продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в Четвъртия кръстоносен поход - от владението на кралство Унгария.

Това не е първата обсада на Зара, но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи.

Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа Инокентий III, но тъй като венецианците плащат на кръстоносците, на път за светите земи, участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по това време (преди Дубровник) основен външнотърговски съперник в Адриатика и въобще в Средиземноморието. По този начин, преди Константинопол, Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.

След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката.

Предходно Зара е отстъпена от Византия през 1069 г. на Хърватското кралство, което от 1102 г. е в хърватско-унгарска уния, а преди това е един от осемте далматински градове-държави, част от тема Далмация.

По силата на Задарския мирен договор от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива Кварнер до Драч, т.е. цяла Албания Венета е върната на короната на Свети Стефан. Това положение не е признато от трета страна - Дубровник, от когато за Рагуза е прието да се употребява името република Дубровник, т.е. като за самостоятелен субект на международното право.

След битката при Мохач, Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между османците и венецианците.

Източници

Вижте също