Одринска българска католическа гимназия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 05:21, 29 септември 2015

Одринската българска католическа гимназия е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Одрин, Османската империя, от 1863 до 1929 година.^[1]

История

С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен Игнатий Качановски. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, Стефан Куркулиев, Павел Маринов и Славчо Кесяков. След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.

В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на Източна Румелия към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят Съединението. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.

Вижте също

Бележки

↑ Балкански идентичности. Отново за пропускливата стена между идентичностите, Надя Данова.

[1] Балкански идентичности. Отново за пропускливата стена между идентичностите, Надя Данова.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Одринската българска католическа гимназия'''  е [[Униятство в България|българско униатско]] учебно заведение, съществувало в град [[Одрин]], Османската империя, от 1863 до 1929 година.<ref>[http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie/304-porosity.html Балкански идентичности. Отново за пропускливата стена между идентичностите, Надя Данова.]</ref>
 ==История==
-С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен [[Игнатий Качановски]]. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като [[Георги Голчев]], [[Стефан Куркулиев]], [[Павел Маринов]] и [[Славчо Кесяков]]. След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.
+С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен [[Игнатий Качановски]]. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, Стефан Куркулиев, Павел Маринов и Славчо Кесяков. След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.
 В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които  са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на [[Източна Румелия]] към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят [[Съединението]]. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.