Голям юс: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
'''{{Unicode|Ѫ, ѫ}}''' или '''Голям юс''', '''Голяма носовка''' е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в [[старобългарски език|старобългарския език]] и съответстващите ѝ [[графема|графеми]] в [[кирилица|кирилицата]] и [[глаголица|глаголицата]]. Буквата изразява носовия гласен звук {{IPA|[ɔ̃]}} (о<sup>н</sup>, ъ<sup>н</sup>). |
'''{{Unicode|Ѫ, ѫ}}''' или '''Голям юс''', '''Голяма носовка''' е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в [[старобългарски език|старобългарския език]] и съответстващите ѝ [[графема|графеми]] в [[кирилица|кирилицата]] и [[глаголица|глаголицата]]. Буквата изразява носовия гласен звук {{IPA|[ɔ̃]}} (о<sup>н</sup>, ъ<sup>н</sup>). |
||
== Големият юс в старобългарския/доосвобожденчески правописи == |
=== Големият юс в старобългарския/доосвобожденчески правописи === |
||
[[Картинка:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|thumb|дясно|Развой на големия юс в българските диалекти]] |
[[Картинка:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|thumb|дясно|Развой на големия юс в българските диалекти]] |
||
Следният труд на цариградския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „''...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.''“<ref>Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222</ref>. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ. |
Следният труд на цариградския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „''...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.''“<ref>Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222</ref>. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ. |
||
== Развой на големия юс в българските диалекти == |
=== Развой на големия юс в българските диалекти === |
||
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен носовият изговор: ''"Къ<sup>Н</sup>де гре<sup>Н</sup>деш, мило че<sup>Н</sup>до?"''("Кѫдє грѧдєшъ, мило чѧдо?") |
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен носовият изговор: ''"Къ<sup>Н</sup>де гре<sup>Н</sup>деш, мило че<sup>Н</sup>до?"''("Кѫдє грѧдєшъ, мило чѧдо?") |
||
== Големият юс в правописа след Освобождението == |
=== Големият юс в правописа след Освобождението === |
||
Наричана и „широко ъ“ или „ъ-кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до [[Правописна реформа на българския език от 1945|правописната реформа от 1945]]. |
Наричана и „широко ъ“ или „ъ-кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до [[Правописна реформа на българския език от 1945|правописната реформа от 1945]]. |
||
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет. |
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет. |
||
== Вижте още == |
=== Вижте още === |
||
* [[Носови гласни]] |
* [[Носови гласни]] |
||
* [[Списък на думите, писани с голяма носовка]] |
* [[Списък на думите, писани с голяма носовка]] |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/golyam_yus.html Употрѣба на Ѫ] в ''Иванчевския правопис''. |
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/golyam_yus.html Употрѣба на Ѫ] в ''Иванчевския правопис''. |
||
* {{ref}} |
|||
{{Кутия Кирилица}} |
{{Кутия Кирилица}} |
||
Версия от 21:03, 1 октомври 2015
| Кирилска буква Ѫ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0468 | ||||||
| Mалка: U+0469 |
Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския/доосвобожденчески правописи
Следният труд на цариградския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.“[1]. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен носовият изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?"("Кѫдє грѧдєшъ, мило чѧдо?")
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ-кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в Иванчевския правопис.
- [1]
| |||||||||||||||||||||||
- ↑ Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222