Къкринско ханче: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Музей |
{{Музей |
||
| музей = Музей „Къкринско ханче“ |
| музей = Музей <br>„Къкринско ханче“ |
||
| снимка =Къкрина 976377040 6a02e0ee54 o.jpg | мини | дясно | Музей „Къкринско ханче“ |
| снимка =Къкрина 976377040 6a02e0ee54 o.jpg | мини | дясно | Музей „Къкринско ханче“ |
||
| описание = |
| описание = |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
}} |
}} |
||
'''Къкринското ханче''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионален исторически музей]] в [[Ловеч]]. Намира се в |
'''Къкринското ханче''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионален исторически музей]] в [[Ловеч]], [[България]]. |
||
==Местоположение== |
|||
Намира се в село [[Къкрина]], [[Община Ловеч]]. |
|||
==История== |
|||
В него отсяда [[Васил Левски]] и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на [[27 декември]] [[1872]] г. |
|||
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/села-деветашко-плато/къкрина/ Къкрина] е наето от [[Ловчански частен революционен комитет|Ловчанския частен революционен комитет]]. За ханджия е определен [[Христо Цонев Латинеца|Христо Цонев- Латинеца]], местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]. |
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/села-деветашко-плато/къкрина/ Къкрина] е наето от [[Ловчански частен революционен комитет|Ловчанския частен революционен комитет]]. За ханджия е определен [[Христо Цонев Латинеца|Христо Цонев- Латинеца]], местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]. |
||
Ред 30: | Ред 36: | ||
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст - свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ - Ловеч.<ref>Известия на РИМ - Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42-46 </ref> |
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст - свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ - Ловеч.<ref>Известия на РИМ - Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42-46 </ref> |
||
==Туризъм== |
|||
Къкринското ханче е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|БТС]]. |
Къкринското ханче е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|БТС]]. |
||
Версия от 14:23, 2 октомври 2015
Музей „Къкринско ханче“ | |
Местоположение | Къкрина |
---|---|
Тематика | История на залавянето на Васил Левски |
Основан | 10 май 1931 г. |
Работно време | |
Лятно работно време | 8.30-12.00/13.30–17.30 (почивни дни: няма) |
Зимно работно време | 8.00-12.00/13.00–17.00 (почивни дни: няма) |
Допълнителна информация | |
Адрес | с. Къкрина, Община Ловеч |
Телефон | 06928/23-10 |
Сайт | Официален сайт [1] e – mail: rim_lovech1895@abv.bg [2] |
Местоположение в Къкрина |
Къкринското ханче е обект на Регионален исторически музей в Ловеч, България.
Местоположение
Намира се в село Къкрина, Община Ловеч.
История
В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев- Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Тук са заловени от Ловчанската турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.
На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.
Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст - свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ - Ловеч.[1]
Туризъм
Къкринското ханче е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.
Източници
- ↑ Известия на РИМ - Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42-46
Галерия
-
Васил Левски
-
Никола Цвятков и Христо Цонев (Латинеца)
-
Къкринско ханче
-
Къкринско ханче
-
Къкринско ханче
-
Къкринско ханче