Къкринско ханче: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Музей
{{Музей
| музей = Музей „Къкринско ханче“
| музей = Музей <br>„Къкринско ханче“
| снимка =Къкрина 976377040 6a02e0ee54 o.jpg | мини | дясно | Музей „Къкринско ханче“
| снимка =Къкрина 976377040 6a02e0ee54 o.jpg | мини | дясно | Музей „Къкринско ханче“
| описание =
| описание =
Ред 18: Ред 18:
}}
}}


'''Къкринското ханче''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионален исторически музей]] в [[Ловеч]]. Намира се в с. [[Къкрина]], [[Община Ловеч]]. В него отсяда [[Васил Левски]] и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на [[27 декември]] [[1872]] г.
'''Къкринското ханче''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионален исторически музей]] в [[Ловеч]], [[България]].
==Местоположение==
Намира се в село [[Къкрина]], [[Община Ловеч]].
==История==
В него отсяда [[Васил Левски]] и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на [[27 декември]] [[1872]] г.


От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/села-деветашко-плато/къкрина/ Къкрина] е наето от [[Ловчански частен революционен комитет|Ловчанския частен революционен комитет]]. За ханджия е определен [[Христо Цонев Латинеца|Христо Цонев- Латинеца]], местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]].
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/села-деветашко-плато/къкрина/ Къкрина] е наето от [[Ловчански частен революционен комитет|Ловчанския частен революционен комитет]]. За ханджия е определен [[Христо Цонев Латинеца|Христо Цонев- Латинеца]], местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]].
Ред 30: Ред 36:
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст - свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ - Ловеч.<ref>Известия на РИМ - Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42-46 </ref>
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст - свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ - Ловеч.<ref>Известия на РИМ - Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42-46 </ref>


==Туризъм==
Къкринското ханче е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|БТС]].
Къкринското ханче е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|БТС]].



Версия от 14:23, 2 октомври 2015

Музей
„Къкринско ханче“
МестоположениеКъкрина
ТематикаИстория на залавянето на Васил Левски
Основан10 май 1931 г.
Работно време
Лятно работно време8.30-12.00/13.30–17.30
(почивни дни: няма)
Зимно работно време8.00-12.00/13.00–17.00
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адресс. Къкрина, Община Ловеч
Телефон06928/23-10
СайтОфициален сайт [1]
e – mail: rim_lovech1895@abv.bg
[2]
Карта
Местоположение в Къкрина

Къкринското ханче е обект на Регионален исторически музей в Ловеч, България.

Местоположение

Намира се в село Къкрина, Община Ловеч.

История

В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев- Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

Тук са заловени от Ловчанската турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.

Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.

На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст - свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ - Ловеч.[1]

Туризъм

Къкринското ханче е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Източници

  1. Известия на РИМ - Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42-46

Галерия

Външни препратки