Стоян Джуджев: Разлика между версии
м + Категория:Есперантисти, + Категория:Български диригенти |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Носители на Димитровска награда, ползвайки HotCat |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[Категория:Родени в Пазарджик]] |
[[Категория:Родени в Пазарджик]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Носители на Димитровска награда]] |
Версия от 17:24, 7 октомври 2015
Стоян Джуджев | |
български музиковед и фолклорист | |
Роден |
6 декември 1902 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална музикална академия Парижки университет |
Научна дейност | |
Област | Етнография |
Работил в | Българска държавна консерватория |
Стоян Стоев Джуджев (6 декември 1902 — 17 март 1997) е български музиковед и фолклорист.[1]
Биография
Роден е на 6 декември 1902 г. в Пазарджик. Първоначалното си образование получава в Панагюрище. През 1924 г. завършва Държавната музикална академия в София при Добри Христов, Стоян Брашованов и Димитър Радев. След това специализира в Париж. През 1931 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. Същевременно работи като диригент. Получава предложение от Рабиндранат Тагор за преподавател в Индия, но се завръща в България.[2] От 1931 г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от 1937 г. е доцент, а през 1941 е избран за професор по музикална етнография и българска народна музика. В периода 1954-1974 г. е ръководител на катедрата по История на музиката и етномузикология в Българската държавна консерватория. Работи върху теорията на българската народна музика и доразвива теоретичните постановки на Добри Христов и Васил Стоин. Негови по-известни ученици са Иван Качулев, Елена Стоин, Николай Кауфман, Тодор Джиджев, Михаил Букурещлиев.[1][3]
Стоян Джуджев е член на Световната академия по есперанто, като е признат за един от 45-е най-добри познавачи на езика. Последовател е на идеите на Петър Дънов. Умира на 17 март 1997 г.[3]
Награди
- През 1978 г. е удостоен с Хердерова награда
- Наградата на Българска академия на науките
- Почетен доктор на Националната музикална академия
Творчество
- „Българска народна хореография“ (1945)
- „Теория на българската народна музика“ т. I-IV (1954-1961)
- „Музикографски есета и студии“ (1977)[1]
Бележки
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1740. (на български)
- ↑ Ботушаров, Любен. In Memoriam — Стоян Джуджев // в. „Култура“. Посетен на 25.01.2013. (на български)
- ↑ а б Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 - 1997) // Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Посетен на 25.01.2013. (на български)
|