Анастас Христов: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
Редакция без резюме |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Anastas Hristov The Agrarian Question in Macedonia and Adrianople Region.JPG|дясно|мини|250п|„Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909)]] |
|||
[[Файл:Ottoman parliament 1912 note.jpg|дясно|мини|250п|Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, [[Емануил Лепчев]] и Георги Теохаридис.]] |
[[Файл:Ottoman parliament 1912 note.jpg|дясно|мини|250п|Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, [[Емануил Лепчев]] и Георги Теохаридис.]] |
||
'''Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов''' е български юрист, общественик и просветен деец от Македония. |
'''Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов''' е български юрист, общественик и просветен деец от Македония. |
||
Версия от 17:03, 9 октомври 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.
| Анастас Христов | |
| български общественик | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лозански университет |
Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
Биография
Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Дядо му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в. в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозана в 1899 година.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на Солунската българска община в 1901 - 1902 година.[3] В 1902 - 1903 година е директор на българските училища в родния му Прилеп.[4]
След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[5] и за член на Централното бюро на организацията.[6] Кандидат е от Битолско в изборите за Отомански парламент в 1908 и в 1912 година.
Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[7]
Сътрудник е на „Списание на Юридическото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909).
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[8]
Бележки
- ↑ Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интелигенция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. преглед, ХХIV, 2001, № 3, стр. 60.
- ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. С., 1925, стр. 132.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Скръбна вѣсть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.
