Хавана: Разлика между версии

Хавана
La Habana
	Хавана La Habana
— град —
	Сградата на Капитолия
	Хавана Координати: 23°08′12″ с. ш. 82°21′32″ з. д. / 23.136667° с. ш. 82.358889° з. д.
Страна	Куба
Провинция	Хавана
Площ	728 km²
Надм. височина	59 m
Население	2 106 146 души (2012); 2893 души/km²
Кмет	Марта Ернандес (ККП)
Основаване	1519 г.
Пощенски код	10xxx-19xxx
Телефонен код	(+53) 7
Официален сайт	www.lahabana.com
	Хавана в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:29, 13 октомври 2015

Тази статия е за столицата на Куба. За американския филм вижте Хавана (филм).

Хавана (Шаблон:Lang-es, [la aˈβana]) е столицата на Куба и най-голям град в страната и на Антилските острови. Градът е една от четиринадесетте провинции на страната, наричана Сиудад де ла Абана. Населението му е около 2 110 000 души (2012).

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Климатът в Хавана, както и в по-голямата част от Куба, е тропичен. Топлият бриз и местоположението на острова в зона с пасатни ветрове, прави климата по-мек. Според климатичната класификация на Кьопен, Хавана се намира в тропичен саванен климат. Средните температури варират от 22 °C през януари и февруари, до 28 °C през август. Температурата рядко пада под 10 °C. Количеството на валежите е най-интензивно през юни и октомври и най-слабо от декември до април, като средното количество е около 1200 mm годишно.

Климатични данни за Хавана
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни максимални температури (°C)	25,8	26,1	27,6	28,6	29,8	30,5	31,3	31,6	31,0	29,2	27,7	26,5	28,8
Средни температури (°C)	22,2	22,4	23,7	24,8	26,1	27,0	27,6	27,9	27,4	26,1	24,5	23,0	25,2
Средни минимални температури (°C)	18,6	18,6	19,7	20,9	22,4	23,4	23,8	24,1	23,8	23,0	21,3	19,5	21,6
Средни месечни валежи (mm)	64,4	68,6	46,2	53,7	98,0	182,3	105,6	99,6	144,4	180,5	88,3	57,6	1189,2
Източник: Casa Blanca, Habana, Cuba: Climate, Global Warming, and Daylight Charts and Data

История

Ранна история

Градът е основан на сегашното си място през 1519 година и първоначално носи името Сан Кристобал де ла Абана. Той е сред първите испански селища на острова и се образува край удобен за пристанище естествен залив. Първоначално Хавана е търговско пристанище, често нападано от пирати. През 1955 година градът е опожарен от френския корсар Жак дьо Сор.

През следващите години испанците изграждат в Хавана крепост, която да предотврати пиратските набези. Тя започва да играе важна роля в предотвратяването на контрабандата и налагането на монопол в търговията с колониите – всички кораби от испанските колонии в Америка първо доставят стоките си в Хавана и оттук те се транспортират към Европа. През 1592 година селището официално получава статут на град.

През XVII век Хавана бързо се разраства, изграждат се множество нови сгради, главно от дърво, съчетаващи архитектурни стилове от Пиренейския полуостров с типични елементи от Канарските острови. През 1649 година тежка епидемия довежда до смъртта на една трета от жителите на града.

В средата на XVIII век населението на Хавана надхвърля 70 хиляди души и градът е трети по големина в Америка, след Лима и Мексико.^[1] По това време Хавана е най-важното испанско пристанище в Новия свят с най-големите корабостроителни и кораборемонтни съоръжения.^[2]

През 1762 година, по време на Седемгодишната война, Хавана е превзета от Великобритания^[3] – продължилата година британска окупация довежда до бързо разрастване на търговията с британските колонии в Северна Америка и Антилските острови, което предизвиква съществени обществени промени. В края на войната Испания отстъпва на британците Флорида в замяна на връщането на Хавана.^[4] След като си връщат града, испанците го превръщат в най-силно укрепената крепост в Америка. През 1796 година от Санто Доминго са пренесени останките на Христофор Колумб – те остават в града до оттеглянето на испанците през 1898 година, когато те ги пренасят в Севиля.

XIX век и независима Куба

С края на колониалния монопол в началото на XIX век търговията между Антилските острови и Северна Америка нараства и Хавана се превръща в процъфтяващ град. Развиващата се средна класа изгражда нови жилищни сгради в неокласически стил и градът става известен като Париж на Антилите.

През 1837 година е построена първата железопътна линия - с дължина 51 километра до Бехукал, по която се превозва захар от долината на Гинес до пристанището. С това Куба става петата страна в света и първата испаноезична страна с железница. През следващите десетилетия са изградени обществени сгради, като луксозния театър „Такон“. През 1863 година са разрушени крепостните стени на града, за да се даде възможност за неговото разширяване. След забраната на робството в Съединените щати, много американски плантатори се преместват в Хавана, тъй като в Куба робството остава легално до 1886 година.

През 1898 година, по време на Войната за независимост, Хавана става сцена на сблъсъци между привърженици и противници на независимостта, които провокират Испано-американската война и довеждат до края на испанския колониализъм в Америка. Градът остава под американски контрол до 1902 година, когато Куба става независима държава.

Комунистически режим

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Населението на Хавана е около 2 106 146 души (2012).

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Границите на Хавана съвпадат с границите на едноименната провинция и така, де факто, Хавана е и град и провинция. Градът е разделен на 15 общини: Аройо Наранхо, Бойерос, Сентро Абана, Серо, Которо, Диес де Октубре, Гуанабакоа, Абана дел Есте, Абана Биеха, Ла Лиса, Марианао, Плая, Пласа де ла Револусион, Регла, Сан Мигел дел Падрон. Най-голяма по площ община е Абана дел Есте, а най-голяма по население е Диес де Октубре.

Икономика

Местоположението на Хавана е важно за началната ѝ икономика. Още през 16 век градът се прочул като търговският център на Новия свят. Въпреки усилията на правителството на Фидел Кастро да се разсее индустрията от Хавана, столицата си остава най-важния индустриален център на Куба. В градските индустриални зони е концентрирана леко-промишлената индустрия, а в останалата част на острова са Кубинските захарни плантации. В града се правят и прочутите пури Хабанос. През Хавана минават 50% от вноса на Куба.

След разпадането на СССР през 1991 и Американското ембарго, кубинската икономика навлиза в криза, каквато не е имало от революцията през 59-та. Също така, след разпада на СССР броя на туристите в Хавана и Куба нараства значително. Днес, Хавана залага на туризма като главен източник на доходи. В Стария град има малки обущарници и магазини за ръчно направени дрехи, но техния брой започва да намалява. Голяма част от Американския бизнес в Хавана е в ръцете на правителството. Точно поради тази причина, днес голям брой банки в града и околностите му са затворени. Ведадо е днешния главен бизнес квартал на града. Там се издигат небостъргачи, високи жилищни комплекси, хотели, казина и ресторанти. Във Ведадо се намира и Университетът на Хавана.

Инфраструктура

В Хавана се намира най-голямото балетно училище в света с около 4500 ученици всяка година, при отиващи на кастинг над 50 000. Образованието е безплатно и главно ориентирано към социалистическа система. Преди в града имало два университета, но след революцията този в Марианао – Католическият университет, бил затворен.

Здравеопазването е центрирано в градските болници, управлявани от правителството. Здравните услуги в Хавана са по-добри от останалите в страната. Също така, в столицата се правят и операции при сърдечно-болни и хора с проблемно зрение, рядко срещани някъде другаде в Карибската държава. Услугите в града са под контрола на правителството. Електричеството се доставя чрез генератори, работещи с петрол.

Спортът в Хавана е широко разпространен сред столичаните. В Хавана има два бейзболни стадиона. Най-големият от тях е Естадио Латиноамерикано. Достъпът до повечето спортни събития е свободен. Най-популярните места за водни спортове в града са градските плажове. През 1991 г. в Хавана били проведени 11-те Пан-Американски игри. Заради провеждането им в града са били построени много спортни игрища, главно в почти незаселените Западни предградия.

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Известни личности

Родени в Хавана

Хосе Раул Капабланка (1888-1942), шахматист
Алфредо Торес (р. 1967), танцьор

Починали в Хавана

Рубен Гонсалес (1919-2003), пианист
Серафим Северняк (1930-1988), български писател

Други хора, свързани с Хавана

Дико Диков (1910-1985), български офицер и политик, посланик през 1969-1972
Бойко Димитров (р. 1941), български политик, посланик през 1978-1982
Фидел Кастро (р. 1926), политик, живее в града от средата на 40-те
Борис Китанов (1912-1996), български ботаник, преподава в града през 1970-1973
Христо Пощаков (р. 1944), български писател, живее в града през 1979-1984

↑ Thomas, Hugh: Cuba, A pursuit of freedom, 2nd Edition, p.1.
↑ Harbron, John D..Trafalgar and the Spanish navy, Conway Maritime Press, 2004, ISBN 0-87021-695-3, pp.15-17.
↑ Pocock, Tom: Battle for Empire: The very first world war 1756-63. Chapter Six.
↑ Thomas, Hugh: Cuba: The Pursuit of Freedom 2nd edition. Chapter One

[1] Thomas, Hugh: Cuba, A pursuit of freedom, 2nd Edition, p.1.

[2] Harbron, John D..Trafalgar and the Spanish navy, Conway Maritime Press, 2004, ISBN 0-87021-695-3, pp.15-17.

[Seven_Years_War-3] Pocock, Tom: Battle for Empire: The very first world war 1756-63. Chapter Six.

[Siege-4] Thomas, Hugh: Cuba: The Pursuit of Freedom 2nd edition. Chapter One

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 100: / Ред 100: @@
 === XIX век и независима Куба ===
+С края на колониалния монопол в началото на XIX век търговията между Антилските острови и Северна Америка нараства и Хавана се превръща в процъфтяващ град. Развиващата се средна класа изгражда нови жилищни сгради в неокласически стил и градът става известен като Париж на Антилите.
-{{раздел-мъниче}}
+През 1837 година е построена първата железопътна линия - с дължина 51 километра до [[Бехукал]], по която се превозва [[захар]] от долината на Гинес до пристанището. С това Куба става петата страна в света и първата испаноезична страна с железница. През следващите десетилетия са изградени обществени сгради, като луксозния театър „Такон“. През 1863 година са разрушени крепостните стени на града, за да се даде възможност за неговото разширяване. След забраната на робството в Съединените щати, много американски плантатори се преместват в Хавана, тъй като в Куба робството остава легално до 1886 година.
+През 1898 година, по време на [[Кубинска война за независимост|Войната за независимост]], Хавана става сцена на сблъсъци между привърженици и противници на независимостта, които провокират [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и довеждат до края на испанския колониализъм в Америка. Градът остава под американски контрол до 1902 година, когато Куба става независима държава.
 === Комунистически режим ===