Индоевропейски езици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
индоарийски е друго; + мъртви езици в инфокутията |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| ниво = 1 |
| ниво = 1 |
||
| дете1 = [[Албански езици|Албански]] |
| дете1 = [[Албански езици|Албански]] |
||
| дете2 = [[ |
| дете2 = [[Анатолийски езици|Анатолийски]] |
||
| дете3 = [[Арменски езици|Арменски]] |
|||
| дете3 = [[Балтийски езици|Балтийски]] |
| дете3 = [[Балтийски езици|Балтийски]] |
||
| дете4 = [[Германски езици|Германски]] |
| дете4 = [[Германски езици|Германски]] |
||
| Ред 15: | Ред 16: | ||
| дете8 = [[Келтски езици|Келтски]] |
| дете8 = [[Келтски езици|Келтски]] |
||
| дете9 = [[Славянски езици|Славянски]] |
| дете9 = [[Славянски езици|Славянски]] |
||
| дете10 = [[Тохарски езици|Тохарски]] |
|||
| карта1 = [[Картинка:IE_countries.png|300px]] |
| карта1 = [[Картинка:IE_countries.png|300px]] |
||
| картанадпис = Страни, в които официалният език е от индоевропейски произход |
| картанадпис = Страни, в които официалният език е от индоевропейски произход |
||
}} |
}} |
||
[[Картинка:IndoEuropeanTree.svg|thumb|300px|Индоевропейски езици]] |
[[Картинка:IndoEuropeanTree.svg|thumb|300px|Индоевропейски езици]] |
||
'''Индоевропейските езици''' (в миналото наричани още ''индогермански'') са [[езиково семейство]], обхващащо около 443 [[език]]а и [[диалект]]а (оценка на [[SIL]]), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство, [[английски език|английски]], [[испански език|испански]], [[руски език|руски]], [[португалски език|португалски]], [[френски език|френски]] и [[немски език|немски]] (всеки от тях е роден език на над сто милиона души). |
|||
Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от [[Уилям Джоунс]], който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — [[латински език|латински]], [[гръцки език|гръцки]], [[санскрит]] и [[персийски език|персийски]]. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от [[Франц Боп]] подкрепило тази теория. |
Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от [[Уилям Джоунс]], който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — [[латински език|латински]], [[гръцки език|гръцки]], [[санскрит]] и [[персийски език|персийски]]. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от [[Франц Боп]] подкрепило тази теория. |
||
Версия от 00:32, 14 октомври 2015
| Индоевропейски езици | |
| Разпространение | Централна Европа, Източна Европа, Русия |
|---|---|
| Говорени от | 3 000 000 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
 Индоевропейски езици  Албански Анатолийски Балтийски Германски Гръцки Индо-ирански Италийски Келтски Славянски Тохарски | |
| Индоевропейски езици в Общомедия | |
Индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански) са езиково семейство, обхващащо около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство, английски, испански, руски, португалски, френски и немски (всеки от тях е роден език на над сто милиона души). Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — латински, гръцки, санскрит и персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от Франц Боп подкрепило тази теория.
Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича индоевропейски праезик. Съществуват разногласия относно географския му произход, като най-често за негова родина се посочва Анадола или териториите на север или северозапад от Черно море и Армения.
Различните групи на индоевропейското семейство включват:
- Албански език — засвидетелстван от 16 век; понякога е поставян, заедно с няколко изчезнали езика, в отделна илирийска група.
- Анатолийски езици — най-рано засвидетелстваният клон — 18 век пр.н.е.; изчезнал, най-значим език от тази група е хетският.
- Арменски език — засвидетелстван от 5 век.
- Балто-славянски езици, включват балтийски езици и славянски езици — най-старите свидетелства са на старобългарски език (9 век). (Обединяването на балтийските и славянските езици в една група не е общоприето).
- Германски езици — първи свидетелства в рунически надписи от 2 век, най-стари текстове — на готски от 4 век.
- Гръцки езици — фрагментарни записи от микенски от 14 век пр.н.е.; старогръцки език добре засвидетелстван от 7 век пр.н.е..
- Индо-ирански езици — включително санскрит, засвидетелстван от 2 хил. пр.н.е., авестийски и персийски.
- Италийски езици — включват латинския и неговите наследници, романските езици, засвидетелствани от 1 хил. пр.н.е.
- Келтски езици — галски надписи датират от 6 век пр.н.е.; стари ирландски текстове от 6 век.
- Тохарски език — изчезнал език, с две разновидности, засвидетелствани около 6 век.
- Трако-дакийски език — изчезнал език, състоящ се от тракийски език и дакийски език; фрагментарни сведения.
- Фригийски език — изчезнал език на древна Фригия, фрагментарни сведения.
Сравнително изучаване на индо-европейските езици
Сравняване на германските и славянските езици
Сходства се забелязват още при разглеждането на тройката глаголи „лежа-лъжа-слагам“. Вижда се, например, че в английския, немския и българския и трите думи имат еднакъв индо-европейски корен.
| Английски език | Немски език | Български език | |
|---|---|---|---|
| 1. | lie (lay, lain) < lien, liggen < licgan < *ligjaną < *legh- | liegen (lag, gelegen) < liggen < *ligjaną < *legh- | лежа (лежах, лежал) < лежати < *ležati < *legh- |
| 2. | lie (lied, lied) < lien < lēogan < *leuganą < *lewgh- | lügen (log, gelogen) < liogan < *leuganą < *lewgh- | лъжа (лъга, лъгал) < лъгати < *lъgati < *lug- < *lugh- |
| 3. | lay (laid, laid) < layen, leggen < lecgan < *lagjaną < *ligjaną, *legjaną< *legh- | legen (legte, gelegt) < leggen < *lagjaną < *ligjaną, *legjaną< *legh- | слагам и лягам |