В очакване на Годо: Разлика между версии

В очакване на Годо
	В очакване на Годо
En attendant Godot
Автор	Самюъл Бекет
Създаване	1949 г.; Франция
Първо издание	1952 г.; Франция
Издателство	Минюи
Оригинален език	френски
Жанр	Драма, Модернизъм, Абсурдизъм, Сатира, Хумор
Вид	пиеса
Преводач	Бояна Петрова / 1980
Начало	Estragon (renonçant à nouveau) — Rien à faire.
Край	Estragon — Allons-y. [Il ne bougent pas.]
	В очакване на Годо в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:10, 15 октомври 2015

В очакване на Годо (Шаблон:Lang-fr) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Минюи.

Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.

Описание

При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия. Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.

Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).

Тълкувания

В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият й автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни^[1].

В България

На български език пиесaта е преведена през 1980 г.^[2] от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата^[3]. Най-новата й постановка е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.^[4]

Бележки

↑ Обстойна библиография на фр. и англ. [1]
↑ Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980.
↑ В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).
↑ Обява на Сатиричния театър

Вижте също

100-те книги на 20 век според „Монд“

Външни препратки

В очакване на краят на кризата - Годо е Гого и Диди, а момчетата - са политиците от левия и десният спектър на политиката.

Шаблон:Театър-мъниче Шаблон:Литература-мъниче

[1] Обстойна библиография на фр. и англ. [1]

[2] Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980.

[3] В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).

[4] Обява на Сатиричния театър

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 | име              = В очакване на Годо
 | име в оригинал   = ''En attendant Godot''
-| корица           = http://prikachi.com/images/585/5494585Y.jpg
+| корица           =
 | px               =
 | корица-текст     =
@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 | издадена-държава = Франция
 | издателство      = Минюи
-| жанр             = Драма   Модернизъм   Абсурдизъм Сатира   Хумор
+| жанр             = Драма, Модернизъм, Абсурдизъм, Сатира, Хумор
 | вид              = пиеса
 | произведения     =
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.
+== Описание ==
-На български език пиесaта е преведена през 1980 г.<ref>Самюъл Бекет, ''В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия'', София: Нар. култура, 1980.</ref> от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в [[Созопол]] е представено първо действие от пиесата<ref>В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на [[Леон Даниел]]; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на Българската Армия (София).</ref>.  Най-новата й постановка е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] през зимния сезон на 2008 г.<ref>[http://web.archive.org/web/20080328005707/http://www.satirata.bg/spec-v_ochakvane_na_godo.htm Обява] на Сатиричния театър</ref>
+[[File:Waiting for Godot in Doon School.jpg|мини|вдясно|Владимир и Естрагон (индийска постановка на пиесата, юни 2010]]
-===Описание===
 При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия.
 Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.
@@ Ред 34: / Ред 33: @@
 Главните действащи  лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).
-===Тълкувания===
+== Тълкувания ==
-В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието [[Театър на абсурда|''театър на абсурда'']], а парадогматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият й автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни<ref>Обстойна библиография на фр. и англ. [http://web.archive.org/web/20061125174504/http://bucensier.univ-paris3.fr/Bibliogr/beckett/godot.htm]</ref>.
+В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието [[Театър на абсурда|''театър на абсурда'']], а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият й автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни<ref>Обстойна библиография на фр. и англ. [http://web.archive.org/web/20061125174504/http://bucensier.univ-paris3.fr/Bibliogr/beckett/godot.htm]</ref>.
+== В България ==
-===Бележки===
+На български език пиесaта е преведена през 1980 г.<ref>Самюъл Бекет, ''В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия'', София: Народна култура, 1980.</ref> от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в [[Созопол]] е представено първо действие от пиесата<ref>В рамките на т.н. 'Празници на изкуствата „Аполония”', режисура на [[Леон Даниел]]; в последните дни на годината пълното представление е показано в [[Театър на българската армия|Театъра на българската армия]] (София).</ref>.  Най-новата й постановка е в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] през зимния сезон на 2008 г.<ref>[http://web.archive.org/web/20080328005707/http://www.satirata.bg/spec-v_ochakvane_na_godo.htm Обява] на Сатиричния театър</ref>
-<references/>
+== Бележки ==
+{{reflist|2}}
+== Вижте също ==
+* [[100-те книги на 20 век според Монд|100-те книги на 20 век според „Монд“]]
-==Вижте също==
-*[[100-те книги на 20 век според Монд|100-те книги на 20 век според „Монд“]]
 == Външни препратки ==
 * [http://chetohche.blog.bg/novini/2014/02/27/v-ochakvane-na-kraiat-na-krizata.1242751/ В очакване на краят на кризата] - Годо е Гого и Диди, а момчетата - са политиците от левия и десният спектър на политиката.
 {{театър-мъниче}}
 {{Литература-мъниче}}
+{{Нормативен контрол}}
 [[Категория:Френски пиеси]]