Целина Юда: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м + Нормативен контрол
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
Ред 20: Ред 20:
}}
}}


'''Целина Юда''' ({{lang-pl|Celina Juda}}) (р. [[1952]] г.) – полска славистка и българистка, доцент в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]]. Авторка е на две широко цитирани монографии: „Литература под съмнение. Съвременната македонска проза от 60-те години на XX век“ (Краков, 1992) и „Под знака на НРБ. Българската литература и култура в капана на идеологията“ (Краков, 2003). Публикувала е над 20 работи в областта на южнославянското литературознание. Преводач е на художествени и научни текстове от български на полски, между които на монографията на [[Боян Биолчев]] „От другата страна на мита. Адам Мицкевич между ореола на пророк и homo ludens“ (Краков, 2003). <ref>[http://colibri.bg/resultsa.php?author=119 Автори на изд. „Колибри“: Целина Юда] {{Ref-bg}}</ref> Научен ръководител на докторанти българисти. Носител на наградата на [[Министерство на културата|Министерството на културата]] на Република България (2001). <ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2001/05/28/art/s3020_6.htm „Вести“], в. „Стандарт“, 28 май 2001 г. {{Ref-bg}}</ref> <ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2181/c-min.htm „Награди на Министерството на културата“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 20, 24 май 2001 г. {{Ref-bg}}</ref>
'''Целина Юда''' ({{lang-pl|Celina Juda}}) (р. [[1952]] г.) – полска славистка и българистка, доцент в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]]. Авторка е на две широко цитирани монографии: „Литература под съмнение. Съвременната македонска проза от 60-те години на XX век“ (Краков, 1992) и „Под знака на НРБ. Българската литература и култура в капана на идеологията“ (Краков, 2003). Публикувала е над 20 работи в областта на южнославянското литературознание. Преводач е на художествени и научни текстове от български на полски, между които на монографията на [[Боян Биолчев]] „От другата страна на мита. Адам Мицкевич между ореола на пророк и homo ludens“ (Краков, 2003). <ref>[http://colibri.bg/resultsa.php?author=119 Автори на изд. „Колибри“: Целина Юда] {{икона|bg}}</ref> Научен ръководител на докторанти българисти. Носител на наградата на [[Министерство на културата|Министерството на културата]] на Република България (2001). <ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2001/05/28/art/s3020_6.htm „Вести“], в. „Стандарт“, 28 май 2001 г. {{икона|bg}}</ref> <ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2181/c-min.htm „Награди на Министерството на културата“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 20, 24 май 2001 г. {{икона|bg}}</ref>


== Биография ==
== Биография ==
Доц. Юда е възпитаник на Ягелонския университет, където завършва [[Българска филология|Българистика]] през 1976 г. Защитава докторат на тема „Проучване, възможности, ситуации на македонската художествена проза през 60-те години на ХХ век“ (1986). Гост редактор на специалния брой на сп. ''Dekada Literacka'', посветен на българската литература (ноември 2000 г.). <ref>Камен Рикев, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/138/lv0138012.htm „Български брой на ''Dekada Literacka''“], в. ''[[Литературен вестник]]'', бр. 38, 14 ноември 2001 г. {{Ref-bg}}</ref>
Доц. Юда е възпитаник на Ягелонския университет, където завършва [[Българска филология|Българистика]] през 1976 г. Защитава докторат на тема „Проучване, възможности, ситуации на македонската художествена проза през 60-те години на ХХ век“ (1986). Гост редактор на специалния брой на сп. ''Dekada Literacka'', посветен на българската литература (ноември 2000 г.). <ref>Камен Рикев, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/138/lv0138012.htm „Български брой на ''Dekada Literacka''“], в. ''[[Литературен вестник]]'', бр. 38, 14 ноември 2001 г. {{икона|bg}}</ref>


Основни студии от последните години: „Българският комплекс за Европа. Отношенията между Изтока и Запада през последния половин век“ (1998), „Категорията „свобода“ в литературата на българските емигранти“ (1999), „Наброски към портрета на кодификатора на българската литература“ (2000), „Двестагодишен портрет на българския интелигент – не само литературни контексти“ (2001) и „Българската култура и проблемът за идеологизацията на културата. Подписът на другия/чуждия, при това не само в българската литература“ (2001).<ref>[http://www.ifs.filg.uj.edu.pl/zaklad-filologii-bulgarskiej-i-macedonskiej Състав на преподавателите по българска и македонска филология към Института по славянски филологии] на Ягелонския университет в Краков{{Ref-pl}}</ref>
Основни студии от последните години: „Българският комплекс за Европа. Отношенията между Изтока и Запада през последния половин век“ (1998), „Категорията „свобода“ в литературата на българските емигранти“ (1999), „Наброски към портрета на кодификатора на българската литература“ (2000), „Двестагодишен портрет на българския интелигент – не само литературни контексти“ (2001) и „Българската култура и проблемът за идеологизацията на културата. Подписът на другия/чуждия, при това не само в българската литература“ (2001).<ref>[http://www.ifs.filg.uj.edu.pl/zaklad-filologii-bulgarskiej-i-macedonskiej Състав на преподавателите по българска и македонска филология към Института по славянски филологии] на Ягелонския университет в Краков{{икона|pl}}</ref>


През 2006 г. изнася във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]] публични лекции на тема „Образи на „народната родина“ в литературата (Р Полша/Р България) – сенките на дворците на културата, непредставените светове“ и „Литературният постмодернизъм в Полша – несигурност, лов на идеи или художествена реализация“. <ref>[http://www.uni-vt.bg/1/?zid=80&page=793 „Славистични срещи 2006“ – гост-преподавател доц. д-р Целина Юда от Полша“] на сайта на Великотърновския университет {{Ref-bg}}</ref>
През 2006 г. изнася във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]] публични лекции на тема „Образи на „народната родина“ в литературата (Р Полша/Р България) – сенките на дворците на културата, непредставените светове“ и „Литературният постмодернизъм в Полша – несигурност, лов на идеи или художествена реализация“. <ref>[http://www.uni-vt.bg/1/?zid=80&page=793 „Славистични срещи 2006“ – гост-преподавател доц. д-р Целина Юда от Полша“] на сайта на Великотърновския университет {{икона|bg}}</ref>


== Библиография ==
== Библиография ==
* ''Literatura w stanie podejrzenia: Współczesna proza macedońska lat sześćdziesiątych XX wieku''. (Литература под подозрение: Съвременната македонска проза от 60-те години на ХХ век). Krakow: Towarzystwo Autorów i Wydawnictw Prac Naukowych „Universitas“, 1992, 109 p.
* ''Literatura w stanie podejrzenia: Współczesna proza macedońska lat sześćdziesiątych XX wieku''. (Литература под подозрение: Съвременната македонска проза от 60-те години на ХХ век). Krakow: Towarzystwo Autorów i Wydawnictw Prac Naukowych „Universitas“, 1992, 109 p.
* ''Pod znakiem BRL-u. Kultura i literatura bułgarska w pułapce ideologii''. Krakow: Towarzystwo Autorów i Wydawnictw Prac Naukowych „Universitas“, 2003, 225 p. <ref>Силвия Борисова, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2323/c-bulnar.htm „Нова книга за българския народ“], рец. във в. „Култура“, бр. 21, 14 май 2004 г. {{Ref-bg}}</ref>
* ''Pod znakiem BRL-u. Kultura i literatura bułgarska w pułapce ideologii''. Krakow: Towarzystwo Autorów i Wydawnictw Prac Naukowych „Universitas“, 2003, 225 p. <ref>Силвия Борисова, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2323/c-bulnar.htm „Нова книга за българския народ“], рец. във в. „Култура“, бр. 21, 14 май 2004 г. {{икона|bg}}</ref>
** ''Под знака на НРБ: Българската литература и култура в капана на идеологията''. Превод от полски Силвия Борисова. София: Колибри, 2006, 260 с. ISBN 954-529-444-2<ref>[http://colibri.bg/knigi/200/celina-yuda-pod-znaka-na-nrb Целина Юда, Под знака на НРБ] на сайта на изд. „Колибри“ {{Ref-bg}}</ref> <ref>Ирина Вагалинска, [http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=134&aid=3453 „Преди славата и след това“], рец. в сп. „Тема“, бр. 27 (246), 10 юли 2006 {{Ref-bg}}</ref>
** ''Под знака на НРБ: Българската литература и култура в капана на идеологията''. Превод от полски Силвия Борисова. София: Колибри, 2006, 260 с. ISBN 954-529-444-2<ref>[http://colibri.bg/knigi/200/celina-yuda-pod-znaka-na-nrb Целина Юда, Под знака на НРБ] на сайта на изд. „Колибри“ {{икона|bg}}</ref> <ref>Ирина Вагалинска, [http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=134&aid=3453 „Преди славата и след това“], рец. в сп. „Тема“, бр. 27 (246), 10 юли 2006 {{икона|bg}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 20:35, 17 октомври 2015

Целина Юда
полска славистка и българистка, литературовед
Родена
1952 г. (72 г.)
Учила вЯгелонски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вЯгелонски университет
Публикации„Под знака на НРБ“ (2003)

Целина Юда (Шаблон:Lang-pl) (р. 1952 г.) – полска славистка и българистка, доцент в Ягелонския университет в Краков. Авторка е на две широко цитирани монографии: „Литература под съмнение. Съвременната македонска проза от 60-те години на XX век“ (Краков, 1992) и „Под знака на НРБ. Българската литература и култура в капана на идеологията“ (Краков, 2003). Публикувала е над 20 работи в областта на южнославянското литературознание. Преводач е на художествени и научни текстове от български на полски, между които на монографията на Боян Биолчев „От другата страна на мита. Адам Мицкевич между ореола на пророк и homo ludens“ (Краков, 2003). [1] Научен ръководител на докторанти българисти. Носител на наградата на Министерството на културата на Република България (2001). [2] [3]

Биография

Доц. Юда е възпитаник на Ягелонския университет, където завършва Българистика през 1976 г. Защитава докторат на тема „Проучване, възможности, ситуации на македонската художествена проза през 60-те години на ХХ век“ (1986). Гост редактор на специалния брой на сп. Dekada Literacka, посветен на българската литература (ноември 2000 г.). [4]

Основни студии от последните години: „Българският комплекс за Европа. Отношенията между Изтока и Запада през последния половин век“ (1998), „Категорията „свобода“ в литературата на българските емигранти“ (1999), „Наброски към портрета на кодификатора на българската литература“ (2000), „Двестагодишен портрет на българския интелигент – не само литературни контексти“ (2001) и „Българската култура и проблемът за идеологизацията на културата. Подписът на другия/чуждия, при това не само в българската литература“ (2001).[5]

През 2006 г. изнася във Великотърновския университет публични лекции на тема „Образи на „народната родина“ в литературата (Р Полша/Р България) – сенките на дворците на културата, непредставените светове“ и „Литературният постмодернизъм в Полша – несигурност, лов на идеи или художествена реализация“. [6]

Библиография

  • Literatura w stanie podejrzenia: Współczesna proza macedońska lat sześćdziesiątych XX wieku. (Литература под подозрение: Съвременната македонска проза от 60-те години на ХХ век). Krakow: Towarzystwo Autorów i Wydawnictw Prac Naukowych „Universitas“, 1992, 109 p.
  • Pod znakiem BRL-u. Kultura i literatura bułgarska w pułapce ideologii. Krakow: Towarzystwo Autorów i Wydawnictw Prac Naukowych „Universitas“, 2003, 225 p. [7]
    • Под знака на НРБ: Българската литература и култура в капана на идеологията. Превод от полски Силвия Борисова. София: Колибри, 2006, 260 с. ISBN 954-529-444-2[8] [9]

Източници

  1. ↑ Автори на изд. „Колибри“: Целина Юда ((bg))
  2. ↑ „Вести“, в. „Стандарт“, 28 май 2001 г. ((bg))
  3. ↑ „Награди на Министерството на културата“, в. „Култура“, бр. 20, 24 май 2001 г. ((bg))
  4. ↑ Камен Рикев, „Български брой на Dekada Literacka“, в. Литературен вестник, бр. 38, 14 ноември 2001 г. ((bg))
  5. ↑ Състав на преподавателите по българска и македонска филология към Института по славянски филологии на Ягелонския университет в Краков((pl))
  6. ↑ „Славистични срещи 2006“ – гост-преподавател доц. д-р Целина Юда от Полша“ на сайта на Великотърновския университет ((bg))
  7. ↑ Силвия Борисова, „Нова книга за българския народ“, рец. във в. „Култура“, бр. 21, 14 май 2004 г. ((bg))
  8. ↑ Целина Юда, Под знака на НРБ на сайта на изд. „Колибри“ ((bg))
  9. ↑ Ирина Вагалинска, „Преди славата и след това“, рец. в сп. „Тема“, бр. 27 (246), 10 юли 2006 ((bg))
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни

Шаблон:Полша-мъниче Шаблон:България-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Целина_Юда&oldid=6979270“.