Франсиско де Кеведо

Франсиско де Кеведо Francisco Gómez de Quevedo y Santibáñez Villegas
испански поет
Роден	17 септември 1580 Мадрид, Испания
Починал	8 септември 1645 Вилянуева де лос Инфантес, Испания
Религия	Католическа църква
Учил в	Алкалски университет Мадридски университет Комплутенсе
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Франсиско де Кеведо в Общомедия

Франсиско Гомес де Кеведо и Вийегас (на испански Francisco Gómez de Quevedo y Villegas) е испански писател. Той е смятан за най-значимият испански поет от епохата на барока и най-добрият сатирик в испанската литература.

Франсиско де Кеведо е роден през 1580 в Мадрид в богато и известно благородническо семейство. Между 1596 и 1606 учи в университетите в Алкала де Енарес и Валядолид, като става известен с поезията си. Първите му стихове се появяват във „Flores de poetas ilustres“, антология, издадена от Педро де Еспиноса през 1605.

През 1613 Кеведо става съветник на Педро Телес-Хирон, херцог на Осуна, който по това време е испански вицекрал в Неапол. Участва активно в таен заговор, целящ свалянето на правителството на Венецианската република. След провала на заговора през 1621, той изпада в немилост пред новия крал Филип IV и неговия фаворит Гаспар де Гусман и Пиментел, граф-херцог на Оливарес, като за кратко е под домашен арест.

През следващите години Франсиско де Кеведо се занимава главно с литературна дейност. Той става известен като привърженик на литературното течение концептизъм и с яростните си нападки срещу съвременното му направление култеранизъм и неговия най-известен представител Луис де Гонгора.

Кеведо води безкрайни съдебни дела с кастилския град Ла Торе де Хуан Абад, правата върху феодалните приходи от който притежава. Той е останал известен като грозен, куц и вечно носещ пенсне, което и днес се нарича quevedos на испански. Това не му пречи да участва в многобройни дуели по въпроси на честта, литературата или политиката. Известен е и със своя антисемитизъм и женомразство.

През 1639 Франсиско де Кеведо изпраща на краля анонимна поема, изпълнена с обвинения срещу Оливарес, но е разкрит и е изпратен в манастир, където остава до падането от власт на Оливарес през 1643. С разклатено здраве, той умира малко по-късно през 1645.

Библиография

• „Historia de la vida del Buscón llamado don Pablos“ (1626; пикареска)
• „Política de Dios, gobierno de Cristo“ (1626; политически трактат)
• „Los sueños“ (1627; сатира)
• „La culta latiniparla“ (1631; сатира)
• „Vida de Marco Bruto“ (1632-1644; политически трактат)
• „Execración contra los judíos“ (1633; политически трактат)
• „La cuna y la sepultura“ (1635; сатира)
• „Aguja de navegar cultos“

Източници

• Шаблон:Уики ен