Договор „Две плюс четири“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 20: Ред 20:
== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>
* {{de икона}} [http://www.hdg.de/lemo/html/dokumente/DieDeutscheEinheit_vertragZweiplusVierVertrag/index.html Vertrag über die abschließende Regelung in bezug auf Deutschland vom 12. September 1990 ("Zwei-plus-Vier-Vertrag")]
* {{икона|de}} [http://www.hdg.de/lemo/html/dokumente/DieDeutscheEinheit_vertragZweiplusVierVertrag/index.html Vertrag über die abschließende Regelung in bezug auf Deutschland vom 12. September 1990 ("Zwei-plus-Vier-Vertrag")]


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 22:04, 17 октомври 2015

Триумфалната корона на триумфалната арка на Бранденбургаската врата

Договор за окончателното решение по отношение на Германия или Договор "Две плюс четири" е международен договор, подписан в Москва на 12 септември 1990 г. Влиза в сила на 15 март 1991 г.

Договорът признава суверенитета на Федерална република Германия (ФРГ) върху бившата Германска демократична република (ГДР) в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите велики сили, победителки от Втората световна война. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в Европа след края на Втората световна война.

Първоначални позиции и реакции

В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер Джулио Андреоти предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов пангерманизъм. Против е и холандския премиер по това време - Руд Люберс. Според Франсоа Митеран, Европа "не е дозряла за подобна стъпка". В Полша също не са във възторг от идеята. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент Михаил Горбачов, военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.

САЩ изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън НАТО.

Преговорите

Първата стъпка по темата предприема Николай Португалов от КГБ (изпратен от Виктор Фалин), разговаряйки като специален съветски пратеник и представител със съветника на канцлера Хелмут Кол - Хорст Телчик. Португалов дава принципното си съгласие за обединението но при две важни условия - излизане на Германия от НАТО и изтегляне на американските ядрени оръжия от територията на страната. САЩ разбирайки за съветските условия от своя страна поставят свое непреодолимо препятствие - Германия да е в НАТО.[източник? (Поискан преди 3110 дни)]

На 20 януари 1990 г. Тачър и Митеран стигат до извода, че за англо-френско влияние в Източна Европа остават Румъния и България, понеже Полша, Чехословакия и Унгария ще попаднат неминуемо под бъдеща немска доминанта.[източник? (Поискан преди 3110 дни)]

На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.[1]

Начало на преговорите за международно саниране на падането на Берлинската стена се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.[източник? (Поискан преди 3110 дни)]

Източници

  1. в. "Труд", "329 дни покер за обединена Германия", брой 271 /21 381/, 1 октомври 2010, стр. 27

Вижте също