Теофил Теофилов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Родени в Пловдив, ползвайки HotCat
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
Ред 15: Ред 15:
От 1972 до 1973 година специализира в „Международен център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM)“ в [[Рим]], [[Италия]]. От 1969 година е член на [[Съюза на архитектите в България]].
От 1972 до 1973 година специализира в „Международен център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM)“ в [[Рим]], [[Италия]]. От 1969 година е член на [[Съюза на архитектите в България]].
[[File:St Dimitar.JPG|thumb|250px|Храм „Свети Димитър“ Търновград]]
[[File:St Dimitar.JPG|thumb|250px|Храм „Свети Димитър“ Търновград]]
През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при [[БАН]] – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира „Управление на културните процеси“ в [[Москва]]. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. От 1986 до 1989 е кмет на [[Велико Търново]].<ref name=„Крумова“>{{bg икона}} [http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=75227 Вера Евтимова - Интервю с арх. Теофил Теофилов/05.08.2009]</ref>
През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при [[БАН]] – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира „Управление на културните процеси“ в [[Москва]]. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. От 1986 до 1989 е кмет на [[Велико Търново]].<ref name=„Крумова“>{{икона|bg}} [http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=75227 Вера Евтимова - Интервю с арх. Теофил Теофилов/05.08.2009]</ref>


От 1989 година е директор на Национален музей на архитектурата – Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Св. Димитър Солунски“]] - Кв. Асенов и [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. Четиридесет мъченици“]] в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. [[Арбанаси]], „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. [[Свищов]], Тракийски култов комплекс, край с. [[Свещари]], Голяма Базилика в [[Плиска]], Кръгла (Златна) църква – [[Велики Преслав|Преслав]], обекти в [[Царевец]], Борис Деневата къща, Къща с маймунката, [[Беленски мост|Мост на Кольо Фичето]] в гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.<ref name=„Алексиев“>{{bg икона}} [http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=60 Сп.„Паметници, реставрация, музеи“/бр.12/февруари-април 2009 г./Йордан Алексиев - За Тео с преклонение]</ref>
От 1989 година е директор на Национален музей на архитектурата – Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Св. Димитър Солунски“]] - Кв. Асенов и [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. Четиридесет мъченици“]] в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. [[Арбанаси]], „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. [[Свищов]], Тракийски култов комплекс, край с. [[Свещари]], Голяма Базилика в [[Плиска]], Кръгла (Златна) църква – [[Велики Преслав|Преслав]], обекти в [[Царевец]], Борис Деневата къща, Къща с маймунката, [[Беленски мост|Мост на Кольо Фичето]] в гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.<ref name=„Алексиев“>{{икона|bg}} [http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=60 Сп.„Паметници, реставрация, музеи“/бр.12/февруари-април 2009 г./Йордан Алексиев - За Тео с преклонение]</ref>


Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от [[Античност]]та, [[Средновековие]]то и [[Българско Възраждане|Българското възраждане]]. Носител е на [[орден „Кирил и Методий“]] I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност.<ref name=„Оборище“>{{bg икона}} [http://citybuild.bg/news/teofil-teofilov-poluchi-nagradata/2107 CityBuild/Арх.Теофил Теофилов получи наградата „Оборище“/02.05.2007]</ref>
Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от [[Античност]]та, [[Средновековие]]то и [[Българско Възраждане|Българското възраждане]]. Носител е на [[орден „Кирил и Методий“]] I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност.<ref name=„Оборище“>{{икона|bg}} [http://citybuild.bg/news/teofil-teofilov-poluchi-nagradata/2107 CityBuild/Арх.Теофил Теофилов получи наградата „Оборище“/02.05.2007]</ref>


През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.<ref>Протокол № 30 от тържественото заседание на Общински съвет на Велико Търново, проведено на 22 март 2005 г.</ref>
През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.<ref>Протокол № 30 от тържественото заседание на Общински съвет на Велико Търново, проведено на 22 март 2005 г.</ref>


Умира на 12 март 2008 във Велико Търново (Троновград, както обичаше да го нарича) и е погребан в Копривщица.
Умира на 12 март 2008 във Велико Търново (Троновград, както обичаше да го нарича) и е погребан в Копривщица.
<br />{{цитат|''' Трудно се пише за Тео в минало вре­ме. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили. ''' <ref>{{bg икона}}[http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=60 st40martyrs.org Йордан Алексиев. За Тео - с преклонение.] </ref>}}
<br />{{цитат|''' Трудно се пише за Тео в минало вре­ме. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили. ''' <ref>{{икона|bg}}[http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=60 st40martyrs.org Йордан Алексиев. За Тео - с преклонение.] </ref>}}


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 22:27, 17 октомври 2015

Теофил Теофилов
български архитект
T.Teofilov.jpg
Роден
Починал
12 март 2008 г. (63 г.)
ПогребанСвета Богородица, Копривщица, Република България
Учил вУниверситет по архитектура, строителство и геодезия
Международен учебен център за консервация и реставрация на културно наследство
Средно училище „Любен Каравелов“
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий
Велико Търново
Семейство
БащаПетко Теофилов

Теофил Петков Теофилов е български архитект.

Биография

Теофил Теофилов е роден на 21 декември 1944 година в гр. Пловдив, в семейството на Петко и Димитрия Теофилови. Израснал и живял в Копривщица.

Завършва Висшия инженерно строителен институт – Архитектурен факултет през 1968 г. От 1972 до 1973 година специализира в „Международен център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM)“ в Рим, Италия. От 1969 година е член на Съюза на архитектите в България.

Храм „Свети Димитър“ Търновград

През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при БАН – НИЛ при НИПК. В периода 1986 – 1989 година специализира „Управление на културните процеси“ в Москва. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. От 1986 до 1989 е кмет на Велико Търново.[1]

От 1989 година е директор на Национален музей на архитектурата – Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите „Св. Димитър Солунски“ - Кв. Асенов и „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, църквите „Рождество Христово“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. Арбанаси, „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. Свищов, Тракийски култов комплекс, край с. Свещари, Голяма Базилика в Плиска, Кръгла (Златна) църква – Преслав, обекти в Царевец, Борис Деневата къща, Къща с маймунката, Мост на Кольо Фичето в гр. Бяла и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.[2]

Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от Античността, Средновековието и Българското възраждане. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от Сдружението на възрожденските градове за принос в утвърждаването на националната идентичност.[3]

През 2005 е удостоен с наградата „Велико Търново“ за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.[4]

Умира на 12 март 2008 във Велико Търново (Троновград, както обичаше да го нарича) и е погребан в Копривщица.

„ Трудно се пише за Тео в минало вре­ме. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили. [5] “

Библиография

  • Архитектурно изследване на черквата “ Свети Георги” в с. Арбанаси. М П К, кн. 3/1977, с. 18-27
  • Архитектурният образ на църквата “Св. Димитър”. Също в: Прослава на Велико Търново. С.1978, с.250-251
  • Голямата базилика в Плиска — предложение за консервация и експониране. МПК, кн. 4/1978, с. 15-18.
  • Голямата базилика в Плиска. В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 3/1978, с. 8.
  • Гражданска сграда на Царевец. МПК, кн. 2/1979, с. 34-40.
  • Третиране на оригинала при консервацията и експонирането на средновековните църкви от ХII-ХIV век. В: Оригиналът в паметника на културата. С. 1979, с. 153.
  • Развитие на градоустройствената структура на В. Търново. МПК, кн. 2/1981, с. 20-23.
  • La Grande Basilique de Pliska. Monumentum-XXIII-XXIV, 1981, p. 34-40.
  • L’eglise Ronde de Preslav. Ib idem, p.47, 54-56.
  • Как да ги запазим за поколенията? В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 8/1981, с.11
  • Конструктивно единство в началното изграждане на черквата “Св.Стефан” в Несебър . МПК,кн.5-6/1982, с.50-52.
  • Архитектурни проблеми на църквата “Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново. В: В. Търново и Великотърновския край през вековете. Т. I, В. Т-во. 1983, с. 123-133.
  • За архитектурно-пластичното оформление на средата около черквата “Св. Димитър Солунски” във В.Търново. МПК, кн.3/1985.
  • Приемственост и развитие на “живописния стил” в архитектурата на ХII-ХIV век. В:Сб.В.Търново 1185-1985. С.1985, с.83-95.
  • Архитектурата на светските сгради от ХIII-ХIV век. В: Величието на Търновград. С.1985, с.304-314
  • Архитектурни проучвания на църквата “Св. Димитър Солунски”. Сп.Архитектура, кн.7-8/1985, с.34-35. Също в: Сб. Величието на Търновград.С.1985, с.374-378.
  • Търновска архитектурна школа/”живописен стил в архитектурата”/ ХII-ХIV век. Сценарий за телевизионен филм от поредицата “Архитектурно наследство”, IХ серия.БНТ,1985
  • The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p.121-123.
  • Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с.Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p.144-160.
  • Панегирик за Фичето. Албум, В.Т-во, 1990.
  • Изследвания върху проблема за стиловата реконструкция на църквата “Св. Димитър Солунски” във В.Търново.В: ГМСБ, т.ХVIIВ.Търново, 1991, с.67-87.
  • Геометричен метод за определяне на статически устойчиво равновесие на базиликите с масивно засводяване и с повдигнат централен кораб. В: Сб.ГМСБ, т. ХVIII. В.Търново,1992, с.119-132.
  • От капище към църква. В:ГМСБ,т.ХIХ/1993, с.73-92.
  • Опит за вникване в същността и функциите на прабългарските езически храмове. В: Преслав-1100, кн.I/1995.
  • Стилови особености и графическа реконструкция на средновековна базилика и манастир при с.Равна. В: ГМСБ, т.ХХ/1995, с.165-184.
  • Разсъждения за Омуртаговата колона в църквата “Св .Четиридесет мъченици” в Търнов. За: Известия на РИМ В.Търново 1997.
  • Нов поглед върху архитектурната проблематика на кръглата църква в Преслав. В: Източното православие в Европейската култура.С.1999.
  • Наблюдения върху църковното в Търнов от предстоличния период. В: Търновска книжовна школа., кн.6. В.Търново 1999, с.563-575.
  • Западната пристройка на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търнов-възможности за тълкуване и периодизация. В: Известия на ИМ-В.Търново, В.Т-во 1999,с.130-138.
  • Древни научни познания, закодирани в седмолъчната розета от Плиска. В: Плиска-Преслав, т.8.2000, с.125-128.Божествени митове и легенди отразени в старото българско изкуство. За: Сб. В чест на 100 години от рождението на проф.В.Бешевлиев.ВТУ, 2000.
  • Кой строи църквата “Св.Четиридесет мъченици” и манастира “Великата Лавра“ в Търнов? За: Сб. В чест на 60-годиншнината на проф.Йордан Андреев.ВТУ, 1999.
  • Къде е манастирът “Св.Богородица” в Търнов? За: Сб. В чест на 70 години от рождението на проф.Тотю Коев.ВТУ, 2000
  • Хипотеза за принадлежността на седмолистната розета от Плиска към българския календар. За: Сб. В чест на проф.Станчо Ваклинов. ВТУ, 2001.
  • Барокови тенденции в творчеството на Никола Фичев. В: Първомайстор Никола Фичев — творец на Възраждането. С.2001, с.153-158.
  • “Къщата с маймунката” в своята сто и петдесет годишна история. В: Известия на РИМ-В.Търново, В.Т-во.2001.,с.226-234.
  • Предположение за ритуалната същност на Златната цар Симеонова църква във Велики Преслав. В: Юбилеен сборник в чест на проф. Д.Овчаров. В.Търново 2002, с.67-70.
  • Прояви на синкретизъм и прехвърляне на сюжети, мотиви и теми с езическо съдържание в изкуството на България след покръстването. В: Криптохристиянство и религиозен синкретизъм на Балканите. С.2002. с.с.77-81 и фиг.20-23.
  • Формиране на стиловите особености на Търновската архитектурна школа ХII-ХIV век. В: Известия на РИМ. В.Т-во.2002.с.237-250.
  • Предположения за произхода на част от топонимите в Същинска Средна Гора и по поречията на реките Тополница и Стряма. За:Търновска книжовна школа-VII.ВТУ, 1999. В.Т-во 2003 с.
  • Църквата „Св. Четиридесет мъченици” и манастирът Велика Лавра в християнското храмово строителство на Търнов. Монография.Издателство МВВИ 2007 г.

Вижте също

Източници

  1. ↑ ((bg)) Вера Евтимова - Интервю с арх. Теофил Теофилов/05.08.2009
  2. ↑ ((bg)) Сп.„Паметници, реставрация, музеи“/бр.12/февруари-април 2009 г./Йордан Алексиев - За Тео с преклонение
  3. ↑ ((bg)) CityBuild/Арх.Теофил Теофилов получи наградата „Оборище“/02.05.2007
  4. ↑ Протокол № 30 от тържественото заседание на Общински съвет на Велико Търново, проведено на 22 март 2005 г.
  5. ↑ ((bg))st40martyrs.org Йордан Алексиев. За Тео - с преклонение.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Теофил_Теофилов&oldid=6983678“.