Фредерик Сангър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Нормативен контрол, + Категория:Кеймбриджки университет |
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
'''Фредерик Сангър''' [[Орден на Британската империя|CBE]] ({{lang-en|Frederick Sanger}}; [[13 август]] [[1918]] – [[19 ноември]] [[2013]]) е [[Англия|английски]] [[биохимик]], единственият [[учен]] два пъти лауреат на [[Нобелова награда за химия]]. Първата получава през [[1958]] г. „за определянето структурата на [[белтък|белтъците]] и особено на [[инсулин]]а“, а втората през [[1980]] е разделена между Сангър и [[Уолтър Гилберт]] от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в [[Нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]]) и [[Пол Бърг]] от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на [[Нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]], в частност рекомбинантните [[ДНК]]). |
'''Фредерик Сангър''' [[Орден на Британската империя|CBE]] ({{lang-en|Frederick Sanger}}; [[13 август]] [[1918]] – [[19 ноември]] [[2013]]) е [[Англия|английски]] [[биохимик]], единственият [[учен]] два пъти лауреат на [[Нобелова награда за химия]]. Първата получава през [[1958]] г. „за определянето структурата на [[белтък|белтъците]] и особено на [[инсулин]]а“, а втората през [[1980]] е разделена между Сангър и [[Уолтър Гилберт]] от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в [[Нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]]) и [[Пол Бърг]] от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на [[Нуклеинова киселина|нуклеиновите киселини]], в частност рекомбинантните [[ДНК]]). |
||
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на [[нуклеотид]]ната последователност в [[ДНК]] (дидезокси метод или метод на Сангър, {{lang-en|Sanger sequencing}}), който се използва включително и за разчитане на [[ДНК секвенция|секвенциите]] на [[човешки геном|човешкия геном]]<ref>{{ |
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на [[нуклеотид]]ната последователност в [[ДНК]] (дидезокси метод или метод на Сангър, {{lang-en|Sanger sequencing}}), който се използва включително и за разчитане на [[ДНК секвенция|секвенциите]] на [[човешки геном|човешкия геном]]<ref>{{икона|en}} {{citation | last=Sanger | first=F. | year=1980 | title=Nobel lecture: Determination of nucleotide sequences in DNA | publisher=Nobelprize.org | url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/sanger-lecture.pdf | accessdate=2010-10-18 }}</ref> За този успех е удостоен с втората си Нобелова награда през 1980 <ref>{{citation | title=The Nobel Prize in Chemistry 1980: Paul Berg, Walter Gilbert, Frederick Sanger | url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/ | publisher=Nobelprize.org | accessdate=2010-10-08}}</ref>. Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са [[Мария Кюри]] (за [[Нобелова награда за физика|физика]], 1903 и за [[Нобелова награда за химия|химия]], 1911), [[Лайнъс Полинг]] (за [[Нобелова награда за химия|химия]], 1954 и за [[Нобелова награда за мир|мир]], 1962) и [[Джон Бардийн]] (два пъти за [[Нобелова награда за физика|физика]], 1956 и 1972). |
||
Считан е за баща на [[геномика]]та и неговото име носи Институтът „Сангър“ ({{lang-en|Sanger Institute}}), основан през 1992, сред чиито основни цели е разчитането на [[човешки геном|човешкия геном]].<ref name="sanger1">{{cite web|url=http://www.sanger.ac.uk/about/history/history.html|title=Wellcome Trust Sanger Institute — History|publisher=Wellcome Trust Sanger Institute|accessdate=2010-06-28}}</ref> Според директора му Джереми Фарар работата на Сангър е в основата на открилата се възможност да четем и разбираме [[генетичен код|генетичния код]], което пък революционизира биологията и води към значителен напредък в медицината и здравеопазването<ref name=death>{{ |
Считан е за баща на [[геномика]]та и неговото име носи Институтът „Сангър“ ({{lang-en|Sanger Institute}}), основан през 1992, сред чиито основни цели е разчитането на [[човешки геном|човешкия геном]].<ref name="sanger1">{{cite web|url=http://www.sanger.ac.uk/about/history/history.html|title=Wellcome Trust Sanger Institute — History|publisher=Wellcome Trust Sanger Institute|accessdate=2010-06-28}}</ref> Според директора му Джереми Фарар работата на Сангър е в основата на открилата се възможност да четем и разбираме [[генетичен код|генетичния код]], което пък революционизира биологията и води към значителен напредък в медицината и здравеопазването<ref name=death>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-25020112 |title=Frederick Sanger: Nobel Prize winner dies at 95 |publisher=BBC.co.uk |date=20 November 2013 |accessdate=20 November 2013}}</ref>. |
||
Сангър умира на 19 ноември 2013 г. на 95-годишна възраст<ref name=death/>. |
Сангър умира на 19 ноември 2013 г. на 95-годишна възраст<ref name=death/>. |
||
Версия от 22:55, 17 октомври 2015
| Фредерик Сангър Frederick Sanger | |
| английски биохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 ноември 2013 г.
Кеймбридж, Англия, Великобритания |
| Учил в | Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биохимия |
| Учил при | Албърт Нойбергер |
| Работил в | Кеймбриджки университет, Лаборатория по молекулярна биология |
| Видни студенти | Елизабет Блекбърн  |
| Известен с | ДНК секвенция на аминокиселините на инсулина, метод за ДНК секвенция |
| Награди |  Нобелова награда за химия (1958, 1980) |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
| Фредерик Сангър в Общомедия | |
Фредерик Сангър CBE (Шаблон:Lang-en; 13 август 1918 – 19 ноември 2013) е английски биохимик, единственият учен два пъти лауреат на Нобелова награда за химия. Първата получава през 1958 г. „за определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“, а втората през 1980 е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър, Шаблон:Lang-en), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном[1] За този успех е удостоен с втората си Нобелова награда през 1980 [2]. Така той става единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са Мария Кюри (за физика, 1903 и за химия, 1911), Лайнъс Полинг (за химия, 1954 и за мир, 1962) и Джон Бардийн (два пъти за физика, 1956 и 1972).
Считан е за баща на геномиката и неговото име носи Институтът „Сангър“ (Шаблон:Lang-en), основан през 1992, сред чиито основни цели е разчитането на човешкия геном.[3] Според директора му Джереми Фарар работата на Сангър е в основата на открилата се възможност да четем и разбираме генетичния код, което пък революционизира биологията и води към значителен напредък в медицината и здравеопазването[4].
Сангър умира на 19 ноември 2013 г. на 95-годишна възраст[4].
Източници
- ↑ ((en)) Sanger, F. (1980). Nobel lecture: Determination of nucleotide sequences in DNA. Nobelprize.org, http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/sanger-lecture.pdf, посетен на 18 октомври 2010
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1980: Paul Berg, Walter Gilbert, Frederick Sanger. Nobelprize.org, http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1980/, посетен на 8 октомври 2010
- ↑ Wellcome Trust Sanger Institute — History // Wellcome Trust Sanger Institute. Посетен на 2010-06-28.
- ↑ а б ((en)) Frederick Sanger: Nobel Prize winner dies at 95 // BBC.co.uk, 20 November 2013. Посетен на 20 November 2013.
|
