Договор „Две плюс четири“: Разлика между версии
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
махам твърдения без източник; факт |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Договор за окончателното решение по отношение на Германия''' или '''Договор "Две плюс четири"''' е [[международен договор]], подписан в [[Москва]] на [[12 септември]] [[1990]] г. Влиза в сила на [[15 март]] [[1991]] г. |
'''Договор за окончателното решение по отношение на Германия''' или '''Договор "Две плюс четири"''' е [[международен договор]], подписан в [[Москва]] на [[12 септември]] [[1990]] г. Влиза в сила на [[15 март]] [[1991]] г. |
||
Договорът признава [[суверенитет]]а на [[Федерална република Германия]] (ФРГ) върху бившата [[Германска демократична република]] (ГДР) в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите [[велики сили]], победителки от [[Втора световна война|Втората световна война]]. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното [[статукво]] в [[Европа]] след края на [[Втората световна война]]. |
{{факт|Договорът признава [[суверенитет]]а на [[Федерална република Германия]] (ФРГ) върху бившата [[Германска демократична република]] (ГДР) в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите [[велики сили]], победителки от [[Втора световна война|Втората световна война]]. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното [[статукво]] в [[Европа]] след края на [[Втората световна война]].|2015|10|19}} |
||
| ⚫ | {{факт|В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер [[Джулио Андреоти]] предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов [[пангерманизъм]]. Против е и холандския премиер по това време - [[Руд Люберс]]. Според [[Франсоа Митеран]], [[Европа]] "не е дозряла за подобна стъпка". В [[Полша]] също не са във възторг от [[идея]]та. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент [[Михаил Горбачов]], военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.|2015|10|19}} |
||
== Първоначални позиции и реакции == |
|||
| ⚫ | В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер [[Джулио Андреоти]] предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов [[пангерманизъм]]. Против е и холандския премиер по това време - [[Руд Люберс]]. Според [[Франсоа Митеран]], [[Европа]] "не е дозряла за подобна стъпка". В [[Полша]] също не са във възторг от [[идея]]та. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент [[Михаил Горбачов]], военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР. |
||
[[САЩ]] изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън [[НАТО]]. |
{{факт|[[САЩ]] изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън [[НАТО]].|2015|10|19}} |
||
== Преговорите == |
|||
{{факт|Първата стъпка по темата предприема [[Николай Португалов]] от [[КГБ]] (изпратен от [[Виктор Фалин]]), разговаряйки като специален съветски пратеник и представител със съветника на канцлера [[Хелмут Кол]] - [[Хорст Телчик]]. Португалов дава принципното си съгласие за обединението но при две важни условия - излизане на Германия от НАТО и изтегляне на американските ядрени оръжия от територията на страната. САЩ разбирайки за съветските условия от своя страна поставят свое непреодолимо препятствие - Германия да е в НАТО.|2015|9|23}} |
|||
{{факт|На 20 януари 1990 г. Тачър и Митеран стигат до извода, че за англо-френско влияние в [[Източна Европа]] остават [[Румъния]] и [[България]], понеже [[Полша]], [[Чехословакия]] и [[Унгария]] ще попаднат неминуемо под бъдеща немска доминанта.|2015|9|23}} |
|||
На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.<ref>в. "Труд", "329 дни покер за обединена Германия", брой 271 /21 381/, 1 октомври 2010, стр. 27</ref> |
На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.<ref>в. "Труд", "329 дни покер за обединена Германия", брой 271 /21 381/, 1 октомври 2010, стр. 27</ref> |
||
{{факт|Начало на преговорите за международно саниране на падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.|2015|9|23}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 14:09, 19 октомври 2015
Договор за окончателното решение по отношение на Германия или Договор "Две плюс четири" е международен договор, подписан в Москва на 12 септември 1990 г. Влиза в сила на 15 март 1991 г.
Договорът признава суверенитета на Федерална република Германия (ФРГ) върху бившата Германска демократична република (ГДР) в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите велики сили, победителки от Втората световна война. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в Европа след края на Втората световна война.[източник? (Поискан преди 3111 дни)]
В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер Джулио Андреоти предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов пангерманизъм. Против е и холандския премиер по това време - Руд Люберс. Според Франсоа Митеран, Европа "не е дозряла за подобна стъпка". В Полша също не са във възторг от идеята. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент Михаил Горбачов, военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.[източник? (Поискан преди 3111 дни)]
САЩ изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън НАТО.[източник? (Поискан преди 3111 дни)]
На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.[1]
Източници
- ↑ в. "Труд", "329 дни покер за обединена Германия", брой 271 /21 381/, 1 октомври 2010, стр. 27