Факултет по математика и информатика (Софийски университет): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м форматиране: 20x тире, 3x кавички, 13 интервала, тире-години (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
[[Файл:Sofia University - FMI 2.jpg|дясно|мини|Факултет по математика и информатика]] |
[[Файл:Sofia University - FMI 2.jpg|дясно|мини|Факултет по математика и информатика]] |
||
'''Факултетът по математика и информатика''' ('''ФМИ''') на [[Софийски университет|Софийския университет]] предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в [[Лозенец (квартал)|квартал |
'''Факултетът по математика и информатика''' ('''ФМИ''') на [[Софийски университет|Софийския университет]] предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в [[Лозенец (квартал)|квартал „Лозенец“]] на бул. „Джеймс Баучер“ №5, в непосредствена близост до [[Химически факултет (Софийски университет)|Химическия]] и [[Физически факултет (Софийски университет)|Физическия]] факултет. |
||
== История == |
== История == |
||
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в [[Софийски университет]], отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). |
Факултетът е основан на [[24 ноември]] [[1889]] г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в [[Софийски университет]], отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално „кабинет“) на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана през 1928 г. във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е [[Антон Шоурек]]. |
||
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет. |
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет. |
||
През [[1963]] г. се отделя [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, |
През [[1963]] г. се отделя [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени: |
||
блок A |
блок A – три годишно обучение – обща подготовка по математика и информатика (математическо осигуряване – програмиране), съответно на съвременния Бакалавър; |
||
блок B |
блок B – три семестъра (след блок A) специализация по конкретна област от математиката или информатиката, съответно на съвременния Магистър. |
||
блок D и D' |
блок D и D' – два и още два семестъра (след блок A) специализация в учителската професия; |
||
блок C |
блок C – (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура. |
||
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век. |
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век. |
||
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ |
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/about История на ФМИ – сайт на ФМИ]</ref> |
||
== Обучение == |
== Обучение == |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Катедри == |
== Катедри == |
||
* Алгебра |
* Алгебра |
||
* Аналитична механика |
* Аналитична механика |
||
* Вероятности, операционни изследвания и статистика |
* Вероятности, операционни изследвания и статистика |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
* Комплексен анализ и топология |
* Комплексен анализ и топология |
||
* Компютърна информатика |
* Компютърна информатика |
||
* Математическа логика и приложенията |
* Математическа логика и приложенията ѝ |
||
* Математически анализ |
* Математически анализ |
||
* Обучение по математика и информатика |
* Обучение по математика и информатика |
||
* Софтуерни технологии |
* Софтуерни технологии |
||
* Числени методи и алгоритми |
* Числени методи и алгоритми |
||
* Лаборатория „Математическо моделиране в икономиката“ |
* Лаборатория „Математическо моделиране в икономиката“ |
||
== Турнири == |
== Турнири == |
||
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“<ref>[http://mladi.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт на турнира]</ref>. От [[2006]] г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/turniri/turnir_B_Boyanov Турнир проф. Б. Боянов |
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“<ref>[http://mladi.fmi.uni-sofia.bg/ Официален уебсайт на турнира]</ref>. От [[2006]] г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/turniri/turnir_B_Boyanov Турнир проф. Б. Боянов – сайт на ФМИ]</ref>. През [[2009]] г. състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад. [[Борислав Боянов]]. |
||
== Декани == |
== Декани == |
||
Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били: |
Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били: |
||
* [[Алипи Матеев]] 1963 |
* [[Алипи Матеев]] 1963 – 1966 |
||
* [[Александър Гьонов]] 1966 |
* [[Александър Гьонов]] 1966 – 1968 |
||
* [[Дойчин Дойчинов]] 1968 |
* [[Дойчин Дойчинов]] 1968 – 1970 |
||
* [[Благовест Сендов]] 1971 |
* [[Благовест Сендов]] 1971 – 1973 |
||
* [[Димитър Димитров (математик)|Димитър Димитров]] 1973 |
* [[Димитър Димитров (математик)|Димитър Димитров]] 1973 – 1979 |
||
* [[Рачо Денчев]] 1979 |
* [[Рачо Денчев]] 1979 – 1983 |
||
* [[Генчо Скордев (математик)|Генчо Скордев]] 1983 |
* [[Генчо Скордев (математик)|Генчо Скордев]] 1983 – 1989 |
||
* [[Боян Димитров]] 1989 |
* [[Боян Димитров]] 1989 – 1991 |
||
* [[Михаил Гаврилов]] |
* [[Михаил Гаврилов]] 1991–1995 |
||
* [[Емил Хорозов]] 1995 |
* [[Емил Хорозов]] 1995 – 1999 |
||
* [[Йордан Митев (математик)|Йордан Митев]] 1999 |
* [[Йордан Митев (математик)|Йордан Митев]] 1999 – 2003 |
||
* [[Борислав Боянов]] 2003 |
* [[Борислав Боянов]] 2003 – 2007 |
||
* [[Иван Сосков]] 2007 |
* [[Иван Сосков]] 2007 – 2013 |
||
* [[Евгения Великова]] 2013 - |
* [[Евгения Великова]] 2013 - |
||
Версия от 11:16, 1 ноември 2015
Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в квартал „Лозенец“ на бул. „Джеймс Баучер“ №5, в непосредствена близост до Химическия и Физическия факултет.
История
Факултетът е основан на 24 ноември 1889 г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в Софийски университет, отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално „кабинет“) на ФМФ: Основи ва висшата математика (преименувана по късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана през 1928 г. във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е Антон Шоурек.
През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет.
През 1963 г. се отделя Физически факултет и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени:
блок A – три годишно обучение – обща подготовка по математика и информатика (математическо осигуряване – програмиране), съответно на съвременния Бакалавър;
блок B – три семестъра (след блок A) специализация по конкретна област от математиката или информатиката, съответно на съвременния Магистър.
блок D и D' – два и още два семестъра (след блок A) специализация в учителската професия;
блок C – (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура.
През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век.
В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.[1]
Обучение
Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от 2006 г. и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности:
- Софтуерно инженерство
- Компютърни науки
- Информатика
- Информационни системи
- Математика и информатика (с възможност за 5-годишна задочна форма на обучение)
- Приложна математика
- Математика
- Статистика
Факултетът предлага и над 25[2] магистърски програми и повече от 30 места за докторантури в около 25 научни специалности[3].
Катедри
- Алгебра
- Аналитична механика
- Вероятности, операционни изследвания и статистика
- Геометрия
- Диференциални уравнения
- Изчислителни системи
- Информационни технологии
- Комплексен анализ и топология
- Компютърна информатика
- Математическа логика и приложенията ѝ
- Математически анализ
- Обучение по математика и информатика
- Софтуерни технологии
- Числени методи и алгоритми
- Лаборатория „Математическо моделиране в икономиката“
Турнири
Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“[4]. От 2006 г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им[5]. През 2009 г. състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов” в памет на създателя на турнира – акад. Борислав Боянов.
Декани
Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били:
- Алипи Матеев 1963 – 1966
- Александър Гьонов 1966 – 1968
- Дойчин Дойчинов 1968 – 1970
- Благовест Сендов 1971 – 1973
- Димитър Димитров 1973 – 1979
- Рачо Денчев 1979 – 1983
- Генчо Скордев 1983 – 1989
- Боян Димитров 1989 – 1991
- Михаил Гаврилов 1991–1995
- Емил Хорозов 1995 – 1999
- Йордан Митев 1999 – 2003
- Борислав Боянов 2003 – 2007
- Иван Сосков 2007 – 2013
- Евгения Великова 2013 -
Възпитаници
Бележки
Външни препратки
|