Стоян Заимов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Чирпанлии, ползвайки HotCat
м {{Друго значение|българския революционер|офицера и негов внук|Стоян Заимов (офицер)}}; форматиране: 13x тире-години, 2x тире, 8 интервала, URL (по...
Ред 1: Ред 1:
{{Друго значение|българския революционер|офицера и негов внук|Стоян Заимов (офицер)}}
{{Личност
{{Личност
| име = Стоян Заимов
| име = Стоян Заимов
Ред 13: Ред 14:
| образование = Педагогически институт в [[Москва]]
| образование = Педагогически институт в [[Москва]]
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в = [[Народна библиотека]] в [[София]] (1903-1908)
| работил-в = [[Народна библиотека]] в [[София]] (1903 – 1908)
| студенти =
| студенти =
| публикации = Миналото (1884-1888)
| публикации = Миналото (1884 – 1888)
| известен-с =
| известен-с =
| пост =
| пост =
Ред 26: Ред 27:


== Биография ==
== Биография ==
Стоян Заимов е роден в село [[Рупките]] община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град [[Стара Загора]] (1867-1869), където се запознава с [[Васил Левски]]. Става член на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет (ТЦБК)]]. През следващите две години завършва педагогически курс в град [[Пловдив]] и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.
Стоян Заимов е роден в село [[Рупките]] община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град [[Стара Загора]] (1867 – 1869), където се запознава с [[Васил Левски]]. Става член на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет (ТЦБК)]]. През следващите две години завършва педагогически курс в град [[Пловдив]] и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.


Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] при подготовката на [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]]. Заловен е и осъден на заточение в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в [[Румъния]].
Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] при подготовката на [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]]. Заловен е и осъден на заточение в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в [[Румъния]].


[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър-29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър-29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
Запознава се с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото [[Старозагорско въстание|Старозагорско въстание (1875)]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и се завръща в [[Букурещ]].
Запознава се с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото [[Старозагорско въстание|Старозагорско въстание (1875)]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и се завръща в [[Букурещ]].


Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.) и се завръща в [[България]].
Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.) и се завръща в [[България]].
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|250п|дясно|Стоян Заимов в Москва, 1881 г.]]
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|250п|дясно|Стоян Заимов в Москва, 1881 г.]]
Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] (1882). Отново учител в различни градове на България - [[Шумен]] (1882-1884), [[Варна]] (1884-1885), [[Кюстендил]] (1888-1895) и [[София]] (1898-1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903-1908).
Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] (1882). Отново учител в различни градове на България – [[Шумен]] (1882 – 1884), [[Варна]] (1884 – 1885), [[Кюстендил]] (1888 – 1895) и [[София]] (1898 – 1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896 – 1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903 – 1908).


Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция.
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция.


Умира в град [[Плевен]] в 1932 година.
Умира в град [[Плевен]] в 1932 година.


Родство. Баща е на генерал-полковник [[Владимир Заимов]].
Родство. Баща е на генерал-полковник [[Владимир Заимов]].


== Библиография ==
== Библиография ==
* Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 година, т.1-4 в 4 (1884-1888)
* Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 – 1877 година, т.1-4 в 4 (1884 – 1888)
* Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) [http://ia700305.us.archive.org/16/items/vasillevskidiak01zaimgoog/vasillevskidiak01zaimgoog.pdf PDF] [http://ia700307.us.archive.org/17/items/vasillevskidiak00zaimgoog/vasillevskidiak00zaimgoog.pdf PDF]
* Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) [http://ia700305.us.archive.org/16/items/vasillevskidiak01zaimgoog/vasillevskidiak01zaimgoog.pdf PDF] [http://ia700307.us.archive.org/17/items/vasillevskidiak00zaimgoog/vasillevskidiak00zaimgoog.pdf PDF]
* Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
* Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
* Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 г. Кн. I-III (1898-1899), второ, преработено и допълнено издание [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf PDF]
* Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I-III (1898 – 1899), второ, преработено и допълнено издание [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf PDF]
* Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)
* Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)


Ред 55: Ред 56:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html. www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html.]
* [http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html. www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html.]
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1432898372746&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%97%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Стоян Заимов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1432898372746&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=Стоян+Заимов&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Стоян Заимов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119504626|LCCN=n85238152|VIAF=64818997|ISNI=0000 0000 2546 470X}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119504626|LCCN=n85238152|VIAF=64818997|ISNI=0000 0000 2546 470X}}

Версия от 15:45, 7 ноември 2015

Тази статия е за българския революционер. За офицера и негов внук вижте Стоян Заимов (офицер).

Стоян Заимов
български националреволюционер и възрожденец

Роден
Починал
Научна дейност
ОбластБиблиотечно дело
Работил вНародна библиотека в София (1903 – 1908)
ПубликацииМиналото (1884 – 1888)
Стоян Заимов в Общомедия

Стоян Стоянов Заимов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.

Биография

Стоян Заимов е роден в село Рупките община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867 – 1869), където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.

Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър-29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него Христо Македонски, Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит Методий Старозагорски, Панайот Хитов. Детето с шапката в дясно е Владимир Заимов

Запознава се с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и се завръща в Букурещ.

Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и се завръща в България.

Стоян Заимов в Москва, 1881 г.

Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Отново учител в различни градове на България – Шумен (1882 – 1884), Варна (1884 – 1885), Кюстендил (1888 – 1895) и София (1898 – 1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896 – 1949). Директор на Народната библиотека в София (1903 – 1908).

Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция.

Умира в град Плевен в 1932 година.

Родство. Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.

Библиография

  • Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 – 1877 година, т.1-4 в 4 (1884 – 1888)
  • Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) PDF PDF
  • Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
  • Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I-III (1898 – 1899), второ, преработено и допълнено издание PDF
  • Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)

Литература

Външни препратки