Разлика между версии на „Ергативно-абсолютивен строй“

Направо към навигацията Направо към търсенето
не се отнася до ергативност
(→‎Характеристики: премахнато неточно твърдение)
(не се отнася до ергативност)
Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог.
Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.
 
=== Следи от ергативни форми в съвременните езици ===
 
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен.
Във френския и испанския език също има подобни конструкции: "Me gustan flores" (исп.) и "Les fleures me plaisent" (фр.), което означава "харесват МИ цветята".
В японския език ергативната следа се наблюдава в конструкцията за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — букв. "имам куче", като "ину" ("куче") стои в именителен падеж, а "ватаси" ("аз") - в дателен, т.е. пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.
 
[[Категория:Лингвистична типология]]

Навигация