Юрген Хабермас: Разлика между версии
{{ref-xx}} → {{икона|xx}} |
допълнения в шаблона, + картинка |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
| идеи = |
| идеи = |
||
| текстове = |
| текстове = |
||
| повлиян = [[Мартин Хайдегер]], [[Дьорд Лукач]], [[Ханс-Георг Гадамер]] |
|||
| образование = |
|||
⚫ | |||
| повлиян = |
|||
⚫ | |||
| категория = философ |
| категория = философ |
||
| област = [[Социология]] |
| област = [[Социология]] |
||
| образование = [[Гьотингенски университет]]<br>[[Цюрихски университет]]<br>[[Бонски университет]] |
|||
| образование = |
|||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
| работил-в = [[Хайделбергски университет]]<br>[[Гьоте университет Франкфурт на Майн]]<br>Институт „Макс Планк“ |
|||
| работил-в = |
|||
| студенти = |
| студенти = |
||
| публикации = |
| публикации = „Теория на комуникативното действие“ (1981) |
||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| награди = |
| награди = |
||
Ред 37: | Ред 36: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[File:AdornoHorkheimerHabermasbyJeremyJShapiro2.png|мини|200px|вляво|Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.]] |
|||
Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в [[Гьотинген]], [[Цюрих]] и [[ |
Роден е на [[18 юни]] [[1929]] г. в [[Дюселдорф]]. Следва в [[Гьотингенски университет|Гьотинген]], [[Цюрихски университет|Цюрих]] и [[Бонски университет|Бон]]. През [[1961]] г. се хабилитира в [[Марбург]] и непосредствено след това с помощта на [[Гадамер]] получава извънредна професура по [[философия]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]], където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и [[социология]] в [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Университета „Йохан Волфганг Гьоте“]] във [[Франкфурт на Майн]], след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г. |
||
Работите му се занимават с основите на обществената теория и [[епистемология]]та, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и [[демокрация]]та и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика. |
Работите му се занимават с основите на обществената теория и [[епистемология]]та, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и [[демокрация]]та и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика. |
Версия от 07:06, 10 ноември 2015
Юрген Хабермас Jürgen Habermas | |
германски философ и социолог | |
Роден | |
---|---|
Религия | атеизъм |
Учил в | Марбургски университет Гьотингенски университет Бонски университет Цюрихски университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Съвременна философия |
Школа | Критическа теория |
Интереси | Политическа философия, епистемология |
Повлиян | Мартин Хайдегер, Дьорд Лукач, Ханс-Георг Гадамер |
Повлиял | Аксел Хонет |
Научна дейност | |
Област | Социология |
Работил в | Хайделбергски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн Институт „Макс Планк“ |
Публикации | „Теория на комуникативното действие“ (1981) |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Юрген Хабермас в Общомедия |
Юрген Хабермас (немски: Jürgen Habermas) е философ и социолог в традицията на критическата теория.
Биография
Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.
Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.
Библиография
- Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността : Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Център за изследване на демокрацията : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
- Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория : Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов ; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София : ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
- Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността : Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен : ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
- Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
- Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора] : Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
- Хабермас, Юрген. Постнационалната констелация: Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София] : КК, 2004. ISBN 954-587-098-2
- Борадори, Джована. Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София : КХ, 2004. ISBN 954-587-105-9
- Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София : Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
- Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Критика и хуманитаристика, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
- За него
- Около Хабермас — нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
Външни препратки
- Биография на Хабермас ((de))
|