Искърски пролом: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:15, 10 ноември 2015

Искърски пролом
Искърски пролом Искърски пролом Координати: 43°02′35.99″ с. ш. 23°21′10″ и. д. / 43.043333° с. ш. 23.352778° и. д. 43.043333, 23.352778
Г. К.: 43° 05' 00'' N, 23° 25' 00'' E
Тип на обекта:	пролом
Данни
Надм. височина:	362 m
държава:	България
река:	Искър

Искърският пролом (или Старопланински пролом на река Искър) е каньоновиден пролом на река Искър в Западна България, в Западна Стара планина, в Софийска област и Област Враца. Свързва Софийската котловина на юг с Дунавската равнина на север. Искърският пролом е най-дългият и най- впечатляващият пролом в България с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.

Географско описание

Проломът започва северно от град Нови Искър на 514 m н.в. и се насочва на север. Разчленява Софийска планина на две части и служи за граница между планините Мала планина, Понор и Козница на запад и Голема планина на изток. След село Лакатник реката завива на изток, като тук някъде е средната надморска височина на пролома от 362 m и той служи за граница между Врачанска планина на север и Ржана планина на юг. (Всички изброени планини са част от Западна Стара планина). Завършва южно от град Мездра на 210 m н.в.

Проломът е образуван чрез антецедентно всичане на река Искър в епейрогенно издигащата се Старопланинска верига. Пресича напряко дълбоко денудираните през терциера Свогенска и Берковска антиклинала и разкрива техните ядки. При цикличното ерозионно всичане на реката през кватернера се образуват 6-7 тераси, като най-високата и най-старата е на 110-120 m над реката. Някои от терасите корелират с изходите на множеството пещери в склоновете. В пролома река Искър приема притоците си Батулийска река (десен), Дълбочица (ляв), Искрецка река (ляв), Габровница (десен) и др. При устията на реките в палеозойските лесно разрушими скали на диабазфилитоидната формация проломът се разширява. На север от Гара Бов се стеснява и на места придобива каньоновиден характер с живописен изгред – при село Лакатник, Черепишкия манастир и село Лютиброд. Склоновете на пролома са силно обезлесени, а запазената растителност е антропогенно изменена. Горите са запазени в ограничени територии. Големи площи от склоновете са заети от бивши обработваеми земи и са подложени на силна ерозия. Често се проявяват сипеи и срутища. При устията си в Искър страничните притоци образуват наносни конуси.

Туризъм

В Искърския пролом има интересни места за туризъм – множество различни скални образувания, карстови форми и други. В него са Лакатнишките скали, Ритлите и пещерата Темна дупка.

Транспорт

Топографска карта

Галерия

Искърското дефиле

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Искърски пролом.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 225-226.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Геообект
-[[Картинка:Iskargorge-krassiu.jpg|250px|right|thumb|Изглед от Искърския пролом]]
+|име = Искърски пролом
-'''Искърският пролом''' или '''Искърското дефиле''' е мястото, където река [[Искър]] преминава през [[Стара планина]] и [[Врачански Балкан|Врачанския Балкан]] в [[България]].
+|карта1-име = България
+|карта1-описание= Искърски пролом
+|гш-градуси = 43
+|гш-минути = 05
+|гш-секунди = 00
+|гд-градуси = 23
+|гд-минути = 25
+|гд-секунди = 00
+|текст под координатите =
+|надм-височина = 362
+|надм-височина-бележка =
+|тип=[[пролом]]
+| друго1-тип = държава
+| друго1-инфо = [[България]]
+| друго2-тип = река
+| друго2-инфо = [[Искър]]
+}}
+[[Картинка:Iskargorge-krassiu.jpg|250px|ляво|thumb|Изглед от Искърския пролом]]
+'''Искърският пролом''' (или ''Старопланински пролом на река Искър'') е каньоновиден пролом на река [[Искър]] в [[Западна България]], в [[Стара планина|Западна Стара планина]], в [[Софийска област]] и [[Област Враца]]. Свързва [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг с [[Дунавската равнина]] на север. Искърският пролом е най-дългият и най- впечатляващият пролом в [[България]] с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.
+== Географско описание ==
-==Описание==
+Проломът започва северно от град [[Нови Искър]] на 514 m н.в. и се насочва на север. Разчленява [[Софийска планина]] на две части и служи за граница между планините [[Мала планина]], [[Понор (планина)|Понор]] и [[Козница (Стара планина)|Козница]] на запад и [[Голема планина]] на изток. След село [[Лакатник]] реката завива на изток, като тук някъде е средната надморска височина на пролома от 362 m и той служи за граница между [[Врачанска планина]] на север и [[Ржана планина]] на юг. (Всички изброени планини са част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]). Завършва южно от град [[Мездра]] на 210 m н.в.
-Мястото е изключително интересно от [[геология|геоложка]] гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската планинска верига. По този начин могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани различните ѝ слоеве. В Искърския пролом има интересни места за [[туризъм]] —  множество различни [[скала|скални]] образувания, [[карст]]ови форми и други.
+Проломът е образуван чрез антецедентно всичане на река [[Искър]] в епейрогенно издигащата се Старопланинска верига. Пресича напряко дълбоко денудираните през терциера Свогенска и Берковска антиклинала и разкрива техните ядки. При цикличното ерозионно всичане на реката през кватернера се образуват 6-7 тераси, като най-високата и най-старата е на 110-120 m над реката. Някои от терасите корелират с изходите на множеството пещери в склоновете. В пролома река [[Искър]] приема притоците си [[Батулийска река]] (десен), Дълбочица (ляв), [[Искрецка река]] (ляв), [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] (десен) и др. При устията на реките в палеозойските лесно разрушими скали на диабазфилитоидната формация проломът се разширява. На север от [[Гара Бов]] се стеснява и на места придобива каньоновиден характер с живописен изгред – при село [[Лакатник]], [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] и село [[Лютиброд]]. Склоновете на пролома са силно обезлесени, а запазената растителност е антропогенно изменена. Горите са запазени в ограничени територии. Големи площи от склоновете са заети от бивши обработваеми земи и са подложени на силна ерозия. Често се проявяват сипеи и срутища. При устията си в [[Искър]] страничните притоци образуват наносни конуси.
-Учените смятат, че река [[Искър]] е съществувала преди да се появи Стара планина и след като веригата е започнала да се издига бавно си е прорязала пътя през планината. В него са [[Лакатнишки скали|Лакатнишките скали]], [[Ритлите]] и пещерата [[Темна дупка]].
+== Туризъм ==
-==Галерия==
+В Искърския пролом има интересни места за [[туризъм]] – множество различни [[скала|скални]] образувания, [[карст]]ови форми и други. В него са [[Лакатнишки скали|Лакатнишките скали]], [[Ритлите]] и пещерата [[Темна дупка]].
+== Транспорт ==
+== Топографска карта ==
+* {{Карта|K-34-35|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-035.jpg|scale=1:100000}}
+* {{Карта|K-34-36|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-036.jpg|scale=1:100000}}
+* {{Карта|K-34-47|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-047.jpg|scale=1:100000}}
+== Галерия ==
 <center>
 <gallery caption="Искърското дефиле">
@@ Ред 16: / Ред 46: @@
 </center>
-==Външни препратки==
+== Външни препратки ==
 {{commonscat|Iskar gorge}}
+== Източници ==
-[[Категория:Стара планина]]
+* {{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 225-226 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 [[Категория:Проломи в България]]
+[[Категория:Стара планина]]
-{{България-мъниче}}
+[[Категория:Софийска област]]
+[[Категория:Област Враца]]