Битка при Батулия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Военен конфликт
{{Военен конфликт
| име = Битка при Батулия
| име = Битка при Батулия
| конфликт = [[Гражданска война|Гражданска война в България]]<ref>Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 197.</ref><ref>Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 721</ref><ref>България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136</ref> [[Втора световна война]]
| конфликт = [[Партизанско движение в България]]
| картинка =
| картинка =
| описание =
| описание =

Версия от 18:29, 10 ноември 2015

Битка при Батулия
Гражданска война в България[1][2][3] Втора световна война
Информация
Период23 май 1944
Мястов околностите на с. Батулия, България
РезултатПобеда на българската армия и жандармерия
ТериторияБългария
Страни в конфликта
Втора софийска народоосвободителна бригадаАрмейски подразделения и II- а Врачанска жандармерийска дружина
Командири и лидери
Денчо Знеполски, Дичо ПетровКонстантин Стоянов[4]
Сили
200 партизани800 войници и жандармеристи
Жертви и загуби
40 убити и 10 плененинеизвестен брой

Битката при Батулия е сражение между български армейски и жандармерийски подразделения и партизанската Втора софийска народоосвободителна бригада по време на Втората световна война.[5]

В средата на май 1944 г. Втора софийска народоосвободителна бригада, формирана от част на Трънски партизански отряд и Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“, започва боен поход от с. Кална, Трънско до Западна Стара планина. Походът е част от съсредоточаването на партизански сили в околностите на гр. София. Бригадата е отлично въоръжена и екипирана с английско оръжие, спуснато с парашути в районите на действие та югославските партизани. На 22 май, влизайки в непознат район, пленява местни жители, които използва водачи. На 23 май достига околностите на с. Батулия. Жандармерията залавя освободените от партизаните водачи и научава за местонахождението на бригадата. В ранната сутрин на 23 май започва тежко сражение между армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на три групи. Оставяйки на бойното поле 40 убити и 10 пленени, нелегалните пробиват самостоятелно обръча, възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на юни жандармерийски и армейски подразделения водят преследване, в което загиват и други партизани. Сред тях са Дичо Петров, Франк Томпсън, Начо Иванов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Гочо Гопин и др.

Паметник в памет на битката при с. Батулия

Групата на Денчо Знеполски се завръща в района на Трънския партизански отряд, групата на Благой Иванов се съединява със средногорските партизани, а групата на Трифон Балкански с партизаните на ЮНОА.[6]

Битката при Батулия е сред най-тежките сблъсъци между партизани и правителствени сили по време на комунистическото съпротивително движение в България (1941-1944).

Източници

  1. Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 197.
  2. Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 721
  3. България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 556.
  5. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 119
  6. Трънски, С., Неотдавна, С. 1957