Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:


{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...<ref>{{cite book |title= Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него|last=Църнушанов |first=Коста |authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.promacedonia.org/kc/cyrn14.html |accessdate=}}</ref>
{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...<ref>{{cite book |title= Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него|last=Църнушанов |first=Коста |authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.promacedonia.org/kc/cyrn14.html |accessdate=}}</ref>}}


След подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете и&#768; се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] от [[Тодор Александров]] и създават редица свои организации. Сред тях са [[Емигрантски комунистически съюз|Емигрантския комунистически съюз]] (ЕКС) към [[БКП]] на Димо Хаджидимов, [[Емигрантска земеделска дружба|Емигрантската земеделска дружба]]­ към [[БЗНС]] на [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], както и [[Македонска емигрантска федеративна организация|Македонската емигрантска федеративна организация]] (МЕФО) на д-р [[Филип Атанасов]], арх. [[Никола Юруков]], [[Славчо Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]] и други<ref name="NOM">„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html]</ref>. Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.
След подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете и&#768; се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] от [[Тодор Александров]] и създават редица свои организации. Сред тях са [[Емигрантски комунистически съюз|Емигрантския комунистически съюз]] (ЕКС) към [[БКП]] на Димо Хаджидимов, [[Емигрантска земеделска дружба|Емигрантската земеделска дружба]]­ към [[БЗНС]] на [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], както и [[Македонска емигрантска федеративна организация|Македонската емигрантска федеративна организация]] (МЕФО) на д-р [[Филип Атанасов]], арх. [[Никола Юруков]], [[Славчо Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]] и други.<ref name="NOM">„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския научен институт, София, 2002 г. [http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html]</ref> Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 08:28, 12 ноември 2015

Временно представителство на обединената бивша ВМОРО
Информация
Типреволюционна организация
Основана1918 г., София, България
Закрита1919 г., София, България
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
Временно представителство на обединената бивша ВМОРО в Общомедия
Серската декларация от ноември 1918 г.
„Назад към автономията“ на Димо Хаджидимов

Временното представителство на обединената бивша ВМОРО е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. Временното представителство се отказва от доминиращата по време на войната идея за присъединяване на Македония и издига отново старата концепция на ВМОРО за Автономна Македония.

История

Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.[1] На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Петър Ацев, Павел Христов, Христо Татарчев, Петър Попарсов и Михаил Герджиков. На 9 март 1919 година издават „Апел към македонското население и към македонската емиграция в България“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж. В него се застъпват за автономия и неделимост на Македония, теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и Балканската федерация“. За кратко време временното представителство издава „Бюлетин“.[2]

При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:

„ Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...[3] “

След подписването на Ньойския договор разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като ВМРО от Тодор Александров и създават редица свои организации. Сред тях са Емигрантския комунистически съюз (ЕКС) към БКП на Димо Хаджидимов, Емигрантската земеделска дружба­ към БЗНС на Александър Панов, както и Македонската емигрантска федеративна организация (МЕФО) на д-р Филип Атанасов, арх. Никола Юруков, Славчо Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов и други.[4] Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.

Външни препратки

Вижте още

Бележки

  1. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 2015-10-30.
  2. ↑ Гоцев, Димитър. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941. София, Издателство на БАН, 1983.
  3. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992.
  4. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския научен институт, София, 2002 г. [1]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Временно_представителство_на_обединената_бивша_Вътрешна_революционна_организация&oldid=7020535“.